На 12 юни се навършват 120 години от рождението на един от най-значимите български поети – Атанас Далчев. Той е роден през 1904 г. в Солун в заможно семейство, живеещо близо до Бялата кула. Баща му Христо Далчев е сред видните българските граждани в града – юрист по образование, той е преподавал турски и български език в прочутата Солунска мъжка гимназия.

Избран е за депутат от окръг Серес в Отоманския парламент по времето на Хюриета.

Христо Далчев е един от представителите на българската общност. Като такъв – цялото му семейство живее известно време в Цариград. След това  се местят в София, където построява малка къщичка на ул. „Солунска“.

Към Родината

Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.

Да търсим, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.

„Атанас Далчев е създател на  предметната лирика в българската поезия. Заедно с Димитър Панталеев и Георги Караиванов основават цяло направление в съвременната българска поезия“ – припомня пред  БГНЕС литературният критик проф. Михаил Неделчев. 

Преди 9 септември 1944 г. Далчев издава четири книги – „Стихотворения“, „Прозорец“, „Париж“ и „Ангелът на Шартър“. Един известен критик даже го обвинява, че пише много малко – по 1-2 стихотворения на година. Когато са го питали дали няма слаби стихотворения, Далчев отговарял:

„Не, аз пиша само хубавите си стихотворения“.

Въпреки че не е репресиран след 9 септември 1944 г., творецът до голяма степен е отстранен от активната литературна дейност, тъй като тогавашната власт смята, че поезията му се занимава с религиозна тематика и абстрактна проблематика.

За Далчев не се говори и той не издава книги в продължение на 20 години.

През цялото това време обаче неговите книги се търсят.

Освен поет, Далчев е и много добър преводач на проза и лирика от всички основни 5 европейски езика. За своите преводачески умения той получава признание в Западна и Източна Европа, където е удостоен с редица международни награди, предаде БНР.

Атанас Далчев е прочут и със своите известни фрагменти, които някои сравняват с афоризми. Проф. Михаил Неделчев цитира два от тях:

„Всички, паднали за свободата дето и да е, са наши братя – пак по кръв, но само че пролята.“

 „Листата на дърветата мълчеха и сенките лежаха като локви.“

„Два облака стояха неподвижно на изток, сякаш спуснали там котва“

Гласът на поета е съхранен в Златния фонд на БНР, където се пазят записи на няколко стихотворения, прочетени от самия поет. В едно от тях – „Кукувица“ – той описва родния си Солун и вярата, че пророчествата за бъдещето носят само нещастия в настоящето.

„…Тайнствената книга

на битието е необходимо

ний да четеме лист по лист, с надежда,

без да поглеждаме напред….“

„Кукувица“, 1963г.