Историята на реставрацията на произведения на изкуството продължава векове и е продиктувана от мисията да се гарантира, че известните творби ще останат достъпни за широката общественост. Емблематичните фрески на Микеланджело от Сикстинската капела са реставрирани за първи път още през XVI в. поради повреда от вода и оттогава насам напредъкът в технологиите е довел до разработването на все по-безопасни и ефективни подходи за запазване и поправка на редица произведения. „Метрополитън“, Музеят за модерно изкуство и „Гети“ разполагат с по един учен на пълен работен ден, който се занимава с разработването на индивидуални планове за реставрация.
Снимка: philipmould/Twitter
Как се е случвало всичко това преди?
В началото на XIX в. опитите за реставрация на картини на старите майстори са нещо обичайно. Техниките по онова време обаче далеч не са били научно прецизни и са се оказали по-тежки, отколкото консерваторите са възнамерявали. Ръководствата предлагали
цели картини да се покриват с дървесна пепел, след което да се изтриват с вода,
която образувала вещество, вредно за картината. В края на XIX и началото на XX век се засилва движението за съчетаване на изкуството и науката. То драстично подобрява методите за реставрация на произведения на изкуството и общото разбиране на техниките.
Периодът между 1925 и 1975 г. е особено важен за разширяването на областта на опазването на изкуството. Музеите създават специални отдели и аналитични лаборатории, основават се технически списания за изкуство. Към края на 20-те години на ХХ век в музея за изкуство „Фог“ в Кеймбридж е събрана група от учени, историци на изкуството и реставратори. Едуард У. Форбс, историк на изкуството и директор на музея от 1909 до 1944 г., се оказва ключова фигура в развитието на принципите на реставрацията на изкуството по това време. Той
насърчава техническите изследвания и рентгенографията -
техника за изобразяване, при която се използват рентгенови, гама лъчи или други подобни лъчения, за да се види вътрешният състав на даден обект или произведение на изкуството.
От 1975 г. насам методите за анализ се усъвършенстват значително, отбелязва invaluable.com. И все пак е важно да се отбележи, че при реставрацията на картини не съществува универсален подход, тъй като всяко произведение трябва да бъде внимателно проучено, за да се определи кой процес и техники са най-подходящи за него.
Снимка: iStock
Първоначален анализ
Преди всичко друго картината се подлага на първоначална оценка. Сътрудниците по реставрацията трябва да са добре запознати със стила и периода на творбата, която оценяват, тъй като тези знания ще помогнат да се определят техниките на рисуване, материалите, с които са разполагали художниците по това време. Рентгеновите снимки разкриват и начина на композиране на произведението. Това позволява на консерватора да сформира контур на картината или произведението въз основа на различното попиване на боята.
Оценка на загубата на боя
След това се използва инфрачервено изобразяване, за да се видят оригиналните рисунки и степента на загуба на боя под повърхността на картината. Напоследък технологичният напредък в областта на реставрацията на произведения на изкуството включва камери с фиксирана дължина на вълната. Тъй като различните пигменти и материали отразяват или поглъщат различни такива, тези устройства могат да помогнат за тяхното разграничаване. Те позволяват на консерваторите да определят точно рисунките на въглеродна основа. Това е част от по-голямо движение, целящо да премахне досегашните разрушителни техники и да помогне за идентифицирането на лаковите слоеве.
Премахване на обезцветен лак
След като е налице точна снимка на оригиналната картина, следващата стъпка е да се намери подходяща смес от разтворители за отстраняване на обезцветените слоеве лак, ако има такива. Развитието на спектроскопията - техника, използвана за наблюдение на вибрационни, ротационни и други нискочестотни режими в дадена система - оттогава улеснява определянето на точния състав и характеристиките на лаковете.
Възстановяване на картината/скулптурата
Снимка: iStock
След като се определи идентичността на лака и се отстранят външните слоеве, картината може да се ремонтира. Как се случва това? Върху оригиналната картина се нанася междинен слой лак, за да се отдели физически новата боя от старата и да се гарантира, че всички бъдещи реставрации могат да се извършват, без да се засягат оригиналните слоеве на творбата. Това дава възможност за стилистични колебания, които са често срещани в областта на опазването на изкуството. Консерваторът внимателно ще боядиса увредените участъци, като използва сух пигмент, смесен със синтетични разтворители, които не пожълтяват.
Провали при реставрация
Процесът е изключително сложен и следва да се извършва единствено от тесни специалисти в сферата, за да се избегне неволното унищожаване на произведения на изкуството. Историята обаче помни и такива ситуации.
„Дева Мария с младенеца и Света Анна“
Снимка: Courtesy of the Louvre, Paris
Когато Лувърът реставрира „Дева Мария с младенеца и Света Анна“ (1503 г.) на Леонардо да Винчи, премахвайки вековните замърсявания и обезцветявания, промяната в картината е драматична - дотолкова, че двама експерти по консервация от комисията, която консултира реставрацията, подават оставка в знак на протест срещу методите, използвани за почистването ѝ.
Свети Антъни от Падуа
Снимка: Courtesy of Juan Duque
Енорията е изпратила статуята за ремонт поради повреда от термити, пише Artnet. Когато работата била върната, църквата с ужас установила, че 150-годишната скулптура е получила прекалено красив лифтинг. Светецът и бебето Исус в ръцете му имали прекалено много сенки за очи, руж и червило.
Свети Георги, църква „Сан Мигел де Естела“ (Испания)
Снимка: Twitter
Когато църквата „Сан Мигел де Естела“ в Навара, Испания, решава да възстанови 500-годишната си статуя на легендарния Свети Георги, тя не разчита, че ще стане обект на присмех в интернет. Точно това обаче очаквало работата на местен учител, която е направена по подобие на Дисни. Църквата и отговорната фирма били глобени с 6 000 евро (6 840 долара).
За щастие, след три месеца работа, струваща на църквата 37 000 долара, произведението на изкуството е успешно възстановено в оригиналния му вид.
Будистки фрески
Снимка: STR/AFP/Getty Images
Нови картини в стила на приказките напълно заместват оригиналните творби от епохата на династията Цин. Резултатът не е нищо друго освен „унищожаване на културни паметници, тъй като оригиналните вече не съществуват“, казва пред Telegraph Уан Дзиню, експерт по реставрация на фрески от Академията в Дунхуан. В отговор на това са били уволнени двама държавни служители.
Дева Мария и Исус, Онтарио
Снимка: Coisas da Net
Една канадска църква имала проблем с вандализма - местни хулигани многократно обезглавявали статуята на Мария, държаща бебето Исус. Когато главата най-накрая изчезнала завинаги, местната художничка Хедър Уайз предложила да я замени безплатно - и църквата с радост приела.
По-късно те получили червено чудовище с шипове, което се превръща в сензация в Twitter и често бе сравнявано с Лиса Симпсън. Уайз твърди, че теракотеното лице, което скоро започнало да се топи от дъжда, било само временно, докато издълбае каменен заместител, но благодарение на медийното внимание - разкаялият се крадец върнал оригиналната глава.
Дървото на плодородието
Снимка: Saliko Creative Commons
Едно от най-уникалните произведения на изкуството в Италия - Дървото на плодородието - е открито през 2000 г. и е известно с изображението на множество фалоси - или поне е било такова преди почистването през 2011 г. Реставраторите, които са извършили работата, са обвинени, че са цензурирали историческата фреска, като са премахнали около 25 висящи пенис „плода” от клоните.
Китайската стена
Снимка: STR/AFP/Getty Images
През 2016 г. светът е шокиран да открие, че реставраторите са прокарали 1,2-километров участък от Великата китайска стена, построена по времето на династията Мин през 1381 г. За да предотвратят по-нататъшното разрушаване на постройката, работниците изсипват върху нея смес от вар и пясък, като напълно пренебрегват оригиналните крендели и кули.
Маска на Тутанкамон, Кайро
Снимка:Khaled Desouki/AFP/Getty Images
Когато служителите на Египетския музей в Кайро отчупили брадата от 3300-годишната погребална маска на Тутанкамон, те изпаднали в паника и се опитали бързо да я залепят обратно с помощта на епоксидна смола с промишлена якост. Проблемът само се задълбочил, когато се опитали да изстържат лепилото, надрасквайки историческия артефакт. За щастие, германски реставратор успява да премахне лепилото и да възстанови маската.
„Звярът Исус“
Несъмнено най-известният пример в този списък е Сесилия Хименес, която поставя малкия си испански град на картата, когато ужасяващо неумелите ѝ опити да възстанови религиозна картина на Исус с трънен венец стават популярни. 82-годишната жена е имала най-добри намерения, когато се е заела с бързо разрушаващата се фреска, но уменията ѝ не са били съвсем на висотата на задачата.
Готовият продукт, наричан от всички „Звярът Исус“ или „Ecce Mono“ („Вижте маймуната“), неочаквано превърна Борха в дестинация за десетки хиляди туристи, желаещи сами да видят прословутата реставрация. Хименес се превръща в знаменитост. Интернет феноменът вдъхновява опера и документален филм, а сега има специален арт център.
Снимка: Courtesy MUNCH, Oslo
Бъдещето на реставрацията
Оцеляването на ярките цветове, използвани в ренесансовото изкуство, се дължи до голяма степен на химическата стабилност на неорганичните пигменти. Органичните багрила и боите на акрилна основа, които са се използвали интензивно през XX век, вероятно ще избледнеят, а пластмасовото им свързващо вещество може да се деполимеризира, което да доведе до прахообразна повърхност на произведението. Съвременните консерватори работят за усъвършенстване на методите и превантивно забавяне на избледняването.
