На хълм с изглед към град Палермо в Сицилия се намира по-малко известен скъпоценен камък на италианското изкуство – катедралата в Монреале.

Построена през XII в. по време на нормандското владичество, тя може да се похвали с

най-големите мозайки във византийски стил в Италия,

втора по големина в света след тези в „Света София“ в Истанбул.

Сега този обект на световното наследство на ЮНЕСКО е подложен на мащабна реставрация, за да възвърне предишната си слава.

Уникалните мозайки в Монреале са имали за цел да впечатляват, да смиряват и да вдъхновяват посетителите, които преминават по централния кораб, следвайки модата на Константинопол, столицата на оцелялата Римска империя на изток.

Те се простират на повече от 6400 квадратни метра и

съдържат около 2,2 кг чисто злато.

Реставрацията продължава повече от година, като през това време катедралата е превърната в строителна площадка с лабиринт от скелета, поставени върху олтара и трансепта.

Местни експерти от италианското министерство на културата провеждат редица интервенции. Започват с премахването на дебел слой прах, който се беше натрупал върху мозайките през годините.

След това те поправиха някои от плочките, които бяха загубили емайла и златните си листове, поради което отдолу изглеждат като черни петна. Накрая се намесват в участъците, където плочките се отлепват от стената, и ги закрепват.

„Работата по тези мозайки беше предизвикателство и голяма отговорност“, казва отец Никола Галио. Той е свещеник тук от 17 години и следи отблизо реставрацията, не по-различно от един притеснен баща.

„Екипът подходи към тази работа почти на пръсти“, разказва той пред BBC. „На моменти се появяваха непредвидени проблеми и се налагаше да спират работата, докато намерят решение. Например, когато стигнаха до тавана, разбраха, че в миналото той е бил покрит със слой лак, който е пожълтял. Трябваше да го отлепят, буквално като фолио за лепене.“

За последен път мозайките са частично реставрирани през 1978 г.,

но този път намесата е много по-широка и включва подмяна на старата система за осветление.

„Имаше много стара система. Светлината беше слаба, разходите за енергия бяха непосилни и по никакъв начин не даваше представа за красотата на мозайките“, казва Матео Кундари, мениджър на фирмата, която е натоварена с инсталирането на новото осветление.

„Основното предизвикателство беше да се уверим, че ще подчертаем мозайките и ще създадем нещо, което да отговаря на различните нужди на катедралата“, добавя той.

„Също така искахме да създадем напълно обратима система, нещо, което може да бъде подменено след 10 или 15 години, без да навреди на сградата.“

Този първи транш от дейности струва 1,1 милиона евро. След това се планира втори, който ще се съсредоточи върху централния кораб.

От BBC питат отец Галио какво е чувството да видиш как скелето най-накрая се сваля и мозайките заблестяват в новата си светлина. Той се смее и свива рамене, предават от медията.

„Когато ги видиш, те обзема страхопочитание и не можеш да мислиш за нищо. Това е чиста красота“, казва той.

„Отговорност е да бъдеш пазител на такова световно наследство. Този свят се нуждае от красота, защото тя ни напомня за доброто в човечеството, за това какво означава да бъдем мъже и жени.“