Рядка мраморна скулптура може да бъде продадена на търг за около 18 000 лири, след като повече от седем десетилетия е стояла на открито, смятана за градинска украса. Покритият с лишеи бюст от 1854 г. е открит от Томас Дженър-Фуст, директор на аукционната къща „Chorley's Auctioneers“, по време на рутинна оценка на имот в Котсуолдс.
Това, което семейството смята за възстановен каменен бюст, се оказва дело на пионерката в изкуството от 19-ти век и феминистка Хариет Гудхю Хосмър. Дженър-Фуст заяви, че това ни напомня, че някои от най-ценните предмети не са скрити в величествени имения, а се крият на видно място, чакайки да бъдат преоткрити. Статуята ще бъде предложена на търг в аукционната къща „Chorley's Auctioneers“ в Глостър по-късно.
Хосмър е американска неокласическа скулпторка, родена в Масачузетс през 1830 г., и се счита за първата професионална скулпторка в Съединените щати. Тя прекарва голяма част от кариерата си в Рим, където си спечелва международна репутация в област, която е преобладаващо доминирана от мъже. Хосмър също така открито признава, че е лесбийка, в епоха, когато еднополовите връзки са широко осъждани, а на някои места – и незаконни.
Бюстът, който се продава, изобразява Дафне – първата любов на Аполон в гръцката митология – и върху него е изписана латинската фраза „me fecit Roma“, което се превежда като „Рим ме създаде“. Тъй като това е дебютната скулптура на Хосмър, са създадени само няколко екземпляра. Историците от Музея „Метрополитън“ в Ню Йорк признават само три потвърдени мраморни версии, запазени до днес – всички те са изложени в САЩ.
Не е ясно как точно скулптурата се е озовала в Котсуолдс, но семейството предполага, че е била закупена на търг от някой от предците им в средата на 20-ти век. Дженър-Фуст сподели, че собствениците на къщата са били „доста изненадани“ от откритието.
„Те нямаха представа, че е от мрамор, нямаха представа кой е авторът и нямаха представа, че е толкова ценна“, коментира още той.
Дженър-Фуст призова останалите да „бъдат особено внимателни“, когато разчистват по-стари къщи, „за да се уверят, че не изхвърлят нищо, което би могло да бъде много важно“. „Това е малко като търсене на съкровище. Никога не знаеш какво ще намериш - това е тръпката на преследването“, добави той.
„Това ни дава и малко утеха като аукционери, че все още има неща там някъде, които чакат да бъдат открити“.
