В днешно време можем да наемем почти всичко, от което имаме нужда – само с един клик на мобилното си устройство. От асистент-робот, пилета или кози, които да окосят тревата, до хора, готови да присъстват на сватбата ни като гости. Но замисляли ли сте се как би изглеждало ежедневието ни, ако стане масова практика да наемаме и хора, които да изпълняват определени роли в живота ни – за месец, два или дори година? Например някой, който да се извини вместо вас, когато сте наранили чувствата на съпруга или детето си, или който да повдигне самочувствието на баща ви или майка ви. След германския кинорежисьор Вернер Херцог със своето „Family Romance, LLC“, който разглежда тази вече реална социална практика в Япония, Мицуйо Миязаки – Хикари отново поставя на фокус бизнес идеята „за милиони“ в новия си филм „Семейство под наем“.
Снимка: James Lisle/Searchlight Pictures
Японската режисьорка и актриса ни запознава с американския актьор на средна възраст Филип Вандарплеог, който се опитва да намери своето място в най-големия мегаполис в света – Токио. В този образ тя е избрала да превъплъти носителя на „Оскар“ Брендън Фрейзър. Както в дебютния си филм „37 секунди“, който спечели наградата на публиката за арт кино на 69-ото издание на Международния филмов фестивал в Берлин, Хикари потапя зрителя в динамиката и пъстротата на града още от първите кадри, през погледа на главния герой, който в търсене на своята мечтана роля наблюдава с любопитство хилядите заобикалящи го човешки съдби. С този подход атмосферата на японската столица се
превръща в нещо много повече от фон и така усилва емоционалността на разказа ѝ, карайки зрителя да го съпреживее в пълната му цялост.
„Семейство под наем“ – табелата на вратата на агенцията, на която се натъква Вандърплеог, чийто живот се променя завинаги, след като прекрачи прага ѝ. Той приема да влезе в чужди животи и да играе роли – младоженец, биологичен баща или просто да подари разговор на някого в нужда. Но това не е на сцена или пред камера, а в най-интимните мигове на човешкото ежедневие. „Най-търсената услуга е извинението“ – заявява съдателят на компанията, изигран от Такехиро Хира, който всеки ден заедно със своя екип „продава емоция и помага на хората да запълнят своите липси“. Те ни представят една реалност, наситена с недоизказана болка и терзания, в който лъжата изглежда като единственото средство за постигане на привидно спокойствие и щастие. Тази картина ме погълна мигновено и ме провокира да се замисля колко малко се различава тя от нашия свят и хилядите бързащи личности в него, които все по-трудно разграничават фалшивото от истинското и се губят в границата между доброто и злото.
Снимка: James Lisle/Searchlight Pictures
Наблюдавайки как героят на Фрейзър прекарва часове в едно семейство, а след това в друго, съпреживявайки с тях всеки страх, копнеж и спомен от миналото и настоящето им, се замислих колко колко емоционална сила и зрялост е необходима, за да избереш професия, с която „да лекуваш човешките души“.“ Носителят на „Оскар“ изгражда образ, който не е нито чисто комедиен, нито само драматичен – той е чудесна комбинация между двете, което прави силно впечатление. Всяка негова дума е премерена, всеки жест носи своята стойност и зад всеки негов
поглед разчетох огромна емпатия, която ме накара да не откъсна поглед от екрана от първия до последния кадър.
Добрият сценарий също издига на пиедестал неговата блестяща актьорска игра и прави комуникацията с клиентите му още по-въздействаща и запомняща се. Една от най-запомнящите се сцени за мен бе тази, в която той поема риска да наруши правилата, за да изпълни последното желание на свой клиент, който му признава: „Понякога се случва така, че на човек му остават само тайните му“. Това откровение продължи да ехти в съзнанието ми дълго след последните надписи и ми припомни централния въпрос, поставен в новия проект на Паоло Сорентино – „Помилване“: „Кой притежава нашите дни?“
Снимка: James Lisle/Searchlight Pictures
„Семейство под наем“ дава отговор на този въпрос по свой начин, като ни напомня колко животоспасяващо е да намираме време да споделяме и да удовлетворяваме собствената си и тази на близките си нужда от близост. Умелото смесване на западния ритъм на разказване с японската чувствителност към детайла на Хикари прави тази продукция малко по-различна от обичайните комедийно-драматични филми. Неговите кратки, забавни сцени, които се редуват с тихи, интимни моменти,
могат както да Ви просълзят, така и да Ви разсмеят с глас.
Брендън Фрейзър, заедно с Такехиро Хира, Мари Ямамото, Акира Емото и Шанън Махина Горман, улавят деликатния баланс между абсурда и дълбоката човечност и го превръщат в кино, което ще ви подтикне да погледнете към света около себе си без стереотипи и излишна сантименталност, но с много емпатия и любов.
Ако искате да разберете в детайли каква е работната политика в агенция „Семейство под наем“, както и с какви още непознати преживявания и скрити емоции се сблъсква американският актьор Филип Вандърплеог, можете да го направите от 27 февруари в кината.