Някога искало ли ви се е да живеете в друго време само заради архитектурата в даден период? Барок, неокласицизъм, рококо, сецесион или постмодернизъм – през каквато и фаза да преминава света, това винаги се отразява и на сградите. Те са като огледало на времето, лист, върху който то отпечатва своите отличителни черти.

Като част от историята сградите носят характерен дух.

Времената се менят, с това и сградите, но от хората зависи дали този дух ще бъде запазен. Не малко са селищата в България, където има все още запазени архитектурни обекти от периода на Възраждането или от началото на 20 век.

Интересно е да си представим, че това, което сега наричаме „стар град“ и сградите, които могат да бъдат видени само там, отделени от другата архитектура, всъщност някога са били съвсем „обикновени“.

Историческите сгради са като качествения алкохол – колкото повече време от тяхното създаване минава, толкова по-ценни стават. Тук обаче е моментът да включим и един изключително ключов фактор в картинката – човека. Хората могат да бъдат както началото, така и доведат до края на историческите сгради.

А битката е неравностойна.

Именно заради историята, която сякаш е пропита в стените и заради незаменимата стойност, която тези сгради имат, те често са обявявани за паметници на културата. Има дори такива с „национално значение“. Целта е да бъдат предпазени – не от времето, което е естествения враг на всяка сграда, но от хората.

Темата със сградите паметници на културата в България е безкрайна – какво е състоянието им, каква трябва да е собствеността им, какви злоупотреби се правят, защо паметници на културата се събарят и защо плановете на инвеститорите надделяват?

Днес обаче няма да се вглеждаме в тъжната статистика и ще оставим настрана грозната картина на всички исторически сгради, които се събарят безстопанствени и празни.

Слава богу положителни примери има.

След като тези сгради имат официален статут на „паметници на културата“, какво по-хубаво от това, те да се превръщат в места за култура.

Някак е трудно да си представим места като Античния театър в Пловдив да бъдат използвани с каквато и да е друга цел, освен като място за култура. Ще се изненадате колко много подобни сгради има.

Централни хали

София е един от градовете, в които са съсредоточени изключително много сгради, паметници на културата. Част от тях се използват отдавна, други наскоро отварят врати за културния свят.

Централните хали в сърцето на столицата са пример за емблематична сграда.

След скорошния ремонт обновените Централни хали започват нов живот с интерактивна зона за история и археология на София и ново градско пространство за култура, изкуства и наука. Непосредствено до римските археологически разкопки и историческите експозиции в сутерена е обособена мултифункционалната сцена Централни хали, която ще организира ежедневна културна програма. Културният календар включва музикални, сценични, изящни и визуални изкуства, както и разнообразни медийни събития, пишат от Халите.

Къщичка на спирка „Вишнева“

Съвсем скоро беше обявено и, че приказната горска къщичка на спирка „Вишнева“ в София ще се превърне в пространство за култура – представяне на книги, срещи с писатели и драматурзи.

„Започнахме с представянето на една необикновена книга „Моята София и други образи“ на Вяра Бояджиева. Малката приказна къщичка очаква и вашите проекти”, написа във фейсбук председателят на комисията по култура в София Мирослав Боршош.

Червената къща

Друго място, което тепърва в бъдеще очаква своите посетители – любители на изкуството е Червената къща на улица „Любен Каравелов“ 15.

От юни е отправена отворена покана за представяне на артистични идеи,

които да бъдат включени в репертоара на сцената на Червената къща за сезон 2024/2025. Тя е отправена към професионални артисти и колективи от различни области на изкуството. Има за цел да превърне къщата в алтернативно и модерно пространство за млади и прогресивни творци.

Историята на сградата също е интересна – тя е била дом и творческо ателие на скулптура Андрей Николов. По негова идея и скица архитект Иван Васильов проектира и изгражда сградата през 1929 г. Над входната врата стои надпис на италиански език: „Voi che entrate qui lasciate ogni cattivo pensiero“, който е по думите на Данте: „Надежда всяка тука оставете, вие, що пристъпвате тук“ от „Божествена комедия“.

Видинската синагога

В различните градове в страната също има немалко примери за реставрирани сгради, които живеят нов живот като културни центрове. Един впечатляващ пример е реставрираната сграда на Видинската синагога, която отвори врати като Културен център „Жул Паскин“ през миналата година.

Сградата на старата синагога, построена от знатния Яков Гатеньо, разрушена през 1789 г. и отново възстановена от настоятеля ѝ Рафаел Ешкенази през 1839 г. бива засегната от артилерийски огън по време на Руско-турската война. Поради това, след Освобождението се взема единодушно решение да се издигне нова, модерна и отговаряща на тогавашните нужди сграда. В последните години обаче тя беше напълно изоставена и почти изцяло разрушена.

Сега обаче културеният център „Жул Паскин“ изпълнява разнообразни функции,

насочени към стремеж за привличане на целогодишен интерес от страна на български и чуждестранни гости и туристи, представяне на културни събития и ателиета.

Бузлуджа

Макар сякаш да се наблюдава засилващ се интерес към исторически сгради като домове на писатели,

почти всяко пространство може да приюти изкуството.

Пример за това е паметникът Бузлуджа, който e една от най-емблематичните и значими сгради на следвоенния модернизъм в България и в Европа. Построен е през 1981 г. и изоставен през 90-те, тъй като представлява предишния социалистически период. Днес сградата се реставрира и това лято отново ще бъде средище на изкуство и култура с фестивала Open Buzludzha.

Топлоцентрала

Популяризирана като „новото арт сърце на София“ Топлоцентрала е друг пример за пълно преобразяване на дадено място. Проектът Топлоцентрала е съвместна инициатива на група артисти от независимата артистична сцена и Столична община, която стартира през 2014 г. с основната идея

да трансформира бившата топлоцентрала на НДК,

построена през 1981 г., в Център за съвременни изкуства от модерен европейски тип. И това се случва. В момента мястото се е утвърдило като регионален център за всякакви културни събития – театрални представления, танцови спектакли, концерти и изложби.

Център Кристо и Жан-Клод

Подобно бъдеще очаква и сградата на бившето Професионално училище по текстил в град Габрово, затворено през 2009 г. Съвсем скоро то ще се превърне в Център Кристо и Жан-Клод. По силата на договор, сключен от него и братята му с Община Габрово,

родния град на големият артист получава дарение от 50 подписани постера

на техни проекти и възможността да създаде център за съвременно изкуство, носещ имената на Кристо и Жан-Клод.

Пространството ще показва изложби, представящи творчеството на Кристо и Жан-Клод, както и документална изложба за историята на семейство Явашеви в Габрово и детството на Кристо. За да функционира като жив организъм, Центърът ще предлага и динамична програма с временни изложби, представящи млади художници, чието изкуство има общи черти с проектите на Кристо и Жан-Клод.

Това са малка част от примерите как историческите сгради и паметниците на културата не само живеят собствен нов живот, но и дават живот на съвременното изкуство.