Будителството и неговото значение – някога, днес и занапред. Една широкобхватна тема, към която се връщаме повече от век на днешната дата. За едни то е синоним на свобода, стремеж, смисъл и памет – всичко онова, на което смятат, че децата им трябва да се научат да отдават уважение и почит, за да се превърнат в достойни личности. Такива, които си дават сметка, че „Всеки човек е поука за другите – добра или лоша“ и че
от страх могат да убият страха, тъй както и от любов могат да убият любовта. (Йордан Радичков).
За други то е поредното гръмко заглавие, което само разсейва вниманието от важните теми в техния свят – една красива вселена, която „принадлежи на силните“ – „Силният да стане по-силен, като унищожи слабия“ (Димитър Димов, „Осъдени души“). Това са онези, за които най-голямата заплаха са „честните и неподкупни хора“, разбиращи добре, че „една материална култура не служи за нищо, щом не е условие за реализирането на духовни цели“ (Пейо Яворов, „В полите на Витоша“).
Миналата година често отваряхме страницата „Будителите, изкуството и тяхното значение в днешно време“, за да разговаряме с големите имена от културния свят в България. За журналиста Георги Тошев будителството е „преди всичко да правиш нещо за другите“. За фронтмена на група „Сигнал“ Йордан Караджов то означава „да останеш години дълбоко в подсъзнанието на хората с твоето творчество“. Според диригента Найден Тодоров истинските будители и тяхното творчество „раждат надежда в безнадеждното и дават криле на мечтите“. За актьора Мариус Куркински те трябва „да не се преструват на по-праведни или по-морални, отколкото са“. А според актрисата Албена Павлова броят им ще продължи да нараства: „Наречете ме идеалистка или наивна, но според мен рано или късно критичната маса от почтени хора, на ежедневна основа, ще се увеличи до степен, която да промени живота ни“.
По повод днешния празничен ден ние от Art Portal News отново се обърнахме към артистичната българска общност, но този път с въпроса: „Кой е любимият ви цитат от книга, песен, филм или друго произведение, оставил ярка следа в съзнанието ви?“. Думи, зад които стои надежда, вяра, сила, светлина, изречени от все хора търсещи и отстояващи убеждението, че „човешкото общуване е нашата най-голяма отговорност към света“ (Мария Лалева).
Радина Боршош
Снимка: Владимир Томашевич
„Не знам дали ще ви направя големи актьори, но по-важното е да ви направя добри хора. Защото няма как да станеш голям в тази професия, ако нямаш ценности....Оставяйте мръсните си обувки извън театъра. Сцената е нещо свещено!“- проф. Стефан Данаилов.
Денят на народните будители е празник, който винаги ме кара да си спомня моите учители. Хората, които са вървели до нас, когато ни е било най-трудно и най-тъмно. Много важно е кой първи запалва за теб светлината и любовта към изкуството, към театъра и сцената. Всичко, което сме днес и което ще бъдем утре, дължим на тях. Вярвам, че винаги ще има такива вдъхновяващи и светли личности, които ще се грижат за сърцата и умовете и ще будят и напомнят за най-стойностното в живота ни.
Радина Думанян
Снимка: Александра Иванова
„Точно това е непоносимо за хората втора ръка. Те не се интересуват от факти, идеи, работа. Интересуват се само от хората. Не питат: „Истина ли е?“, а питат: „Това ли е истината според другите?“ Не разсъждават, а папагалстват. Не действат, а създават впечатление, че действат. Не творят, а се показват. Не се стремят към съзидание, а към приятелство. Не търсят изява на способностите си, а влияние. Какво ще стане със света, ако ги няма онези, които действат, мислят, работят, произвеждат? Те са егоистите. Не можеш да мислиш с чужд мозък или да работиш с чужди ръце. Откажеш ли се от способността да мислиш самостоятелно, отказваш се от съвестта си. А да заглушиш съвестта си е все едно да прекъснеш живота.
Хората втора ръка нямат усещане за реалността. Тяхната реалност не е в самите тях, а някъде в пространството, което разделя едно човешко тяло от друго. Няма цялост, а свързаност, но тя не се опира на нищо. Не мога да разбера тази празнота у хората. Тя ме е спирала винаги, колчем съм се изправял пред комисии. Хора без его. Мнение без мислене. Движение без спирачки или двигател. Власт без отговорност. Човекът втора ръка действа, но изворът на неговото действие е пръснат сред всички хора. Той е навсякъде и никъде. С него не можеш да разговаряш разумно. Не е в състояние да разсъждава. Излишно е да му говориш – той не чува. Заставаш пред съда, но съдиите ги няма. Изправяш се пред вилнееща сляпа маса, която те мачка без мисъл или цел. Стив Малъри не можа да назове чудовището, но го разпознаваше. Страхуваше се от лигавия звяр. От човека втора ръка.“ - из „Изворът“ на Айн Ранд.
Мисля, че когато и да посегне човек към тази книга, все би било късно. Можело е и по-рано. И макар и аз чак сега да зарових мисъл в нея, това е романът, който поставя много сериозни въпроси. Поне такива, с които аз се сблъсквам в ежедневието си.
Йоанна Темелкова
Снимка: @vpetkov
„Не е нужно дори да вярваш в себе си или в работата си. Нужно е да останеш отворен и внимателен към поривите, които те движат.“
Думите са на Марта Греъм. Това съм аз.
Теди Кацарова
Снимка: Личен Архив
„И не забравяйте - Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.“ - Васил Левски.
Бях изправена пред тежък личен избор и седмици наред отлагах решението с оправданието, че моментът не е подходящ и че чакам по-добри времена. Чувствах се блокирана и оставена по течението. Една вечер просто прелиствах новините и попаднах на този цитат. Тези думи ме отрезвиха веднага. Разбрах, че идеалният момент няма да дойде сам и че аз определям кога да се задействам, а не обстоятелствата около мен. Още на следващата сутрин направих първата крачка.
Борислав Вълов - Ей Бо
Снимка: Toni Perec
„Няколко секунди са напълно достатъчни, за да променят нечий живот.“ Това е от главните цитати в книгата ми „Защото в твоите очи...“Днес обаче ще го променя на „Няколко думи са напълно достатъчни, за да променят нечий живот.“
И точно днес изречението се намира в най-явната си сила. Думите имат значение. В точния момент, като кадър от фотолента. И години по-късно животът на някого да е различен. Това е да си будител. Тази отговорност, този рефлекс към настоящето, тази грижа. Да бъдеш, за да пребъде и някой друг.
Иван Велков от P.I.F
Снимка: Георги Ангелов
„Давай най-доброто от себе си, без да искаш нищо в замяна.“ Мисля, че чух тази мисъл преди 15–20 години. Доколкото си спомням, тя е свързана с учението на богомилите.
Вики Терзийска
Снимка: Личен Архив
„Едно е да ти се иска, друго е – да можеш, а пък трето и четвърто – да го направиш.“ - Николай Хайтов, „Мъжки времена“
Открих го още в училище, но тогава хвърчах в облаците и не осъзнавах напълно границите между желанието, възможността и реалното осъществяване на нещо. Днес този цитат ми помага всеки ден – в ежедневието, в бита и най-вече в творчеството. Толкова много изкуство може да остане у някой творец, ако той не реши да го случи.
Алена Вергова
Снимка: Театър Българска Армия
„Онова, което ни липсва, е куражът да направим необходимата крачка.“ Това е цитат от моя професор д-р Ивайло Христов.
Чух го от него, когато бяхме в Академията. Ивайло Христов винаги се е грижил за нас, своите студенти, и ни е подкрепял безрезервно. Когато имах огромен проблем със самонаблюдението и се страхувах от всичко (до ден днешен ми е трудно, разбира се), Той беше човекът, който винаги ми е показвал пътя. Учеше ни да опитваме и казваше, че сега е времето да грешим. Човек се учи, докато е жив. Благодарна съм му и винаги ще бъда. Понякога необходимата крачка е първата, а тя обикновено е най-трудната.
Анна Кошко
Снимка: Личен Архив
„Накрая всичко ще бъде наред. Ако не е наред, значи това не е краят.“ - Джон Ленън. Много често се обръщам към този цитат в тежки моменти, когато ми се струва, че нищо няма да се оправи. Първо се сещам за него, а после си давам кураж с един цитат на дядо ми, който е повтарял на баща ми: „Каквото и да се случи, усмивката до ушите и напред!“ Обичам да си го припомням, да си пусна някоя хубава историческа драма, да си изплача всичко и след това да си сложа усмивката до ушите. Третият цитат е много известен израз в Русия, който е по-скоро шеговит начин да си вдъхнеш кураж: „Който не рискува, не пие шампанско!“ С този израз най-добре се вземат решения, които могат да преобърнат живота ти.
Ирина Флорин
Снимка: Личен Архив
„Успехът не е окончателен, провалът не е фатален- значение има смелостта да продължиш“ - Уинстън Чърчил.
Смисълът е прекрасен: Успехът не е гаранция, че никога няма да паднеш, а провалът не е присъда, че никога няма да се изправиш. Като артист, почти винаги хипотетично се движа на ръба, на провала…Никога не знам, когато давам нещо от себе си на публиката, че тя ще го прегърне безрезервно. Имала съм по моему лични провали, но силата и увереността след такива ме е окуражавала стократно. Оформяла е устойчивостта на характера ми и на артист, и на човек. Всеки човек минава през провали, те са истинския мотив да се усъвършенстваш и даже да станеш по- добър такъв.
Мария Касимова-Моасе
Снимка: Фелия Барух
„Всичко винаги е възможно.“ И лошото, но и доброто. Във всеки миг може да се случи нещо, което да обърне ситуацията, и затова не трябва да се предаваме. Хубавите неща винаги са повече от лошите, но ние се фокусираме върху тях. Нормално – човекът смята, че по право му се полага да тъне в щастие. А щастието е начин на гледане на света. Когато подхождаш така, възможните хубави неща се оказват много повече.
И още един цитат, който помня от баща си: „Не сядай на маса, на която не можеш да си платиш сметката“. Като дете го разбирах буквално, но после осъзнах какво е имал предвид. Често си го повтарям.
Георги Георгиев от ,,Остава“
Снимка: Кино Кабана
„Истинските неща се виждат със сърцето. Същественото е невидимо за очите.“ - Антоан дьо Сент-Екзюпери.
Това е основният ми мотив и лична провокация да се занимавам с музика. В днешния тотално меркантилен свят, белязан от рецесия на човечността и сетивността, да виждаш със сърцето си е истинско спасение.
Зафир Раджаб
Снимка: Личен Архив
„Целият настоящ момент е точка във вечността.“ - Марк Аврелий. Срещнах този цитат още в ученическите си години в „Към себе си“. Тогава ми се стори мистериозен и пленителен. Днес той ми служи като предупреждение.
„Ние ще умрем и именно това ни прави късметлиите. Повечето хора никога няма да умрат, защото никога няма да се родят. Потенциалните хора, които биха могли да бъдат тук на мое място, но които всъщност никога няма да видят бял свят, са повече от песъчинките в Арабия. Несъмнено сред тези неродени призраци има по-велики поети от Кийтс и по-велики учени от Нютон. Знаем това, защото множеството от възможни хора, допускани от нашето ДНК, многократно надхвърля множеството на действително родените. Пред лицето на тези смайващи вероятности именно ти и аз, в цялата си обикновеност, сме тук.“ - Ричард Докинс.
Жени Лечева
Снимка: Monte Productions Ltd.
„Свършеното е по-добре от перфектното!“ - Емили Балестерос.
Напоследък сме толкова заети, а аз винаги съм искала всичко да бъде изпипано до съвършенство. Но си дадох сметка, че много пъти тази нагласа ме спира да действам, защото си казвах: „Ако не съм на сто процента, съм на нула!“. Тогава прочетох тази мисъл в книгата на Емили Балестерос и тя ме грабна. Започнах да се уча да бъда по-умерена и, изненадващо, това всъщност ми помогна и ми даде тласък да напредвам повече. Само защото нещо не е изглеждало така, както сте си го представяли, не означава, че не си струва да го направите! Защото е важно да бъдете там - да следвате пътя!
