Валери Петров пише през целия си живот. Семейството му, от еврески произход, е много образовано, което може би предопределя пътя му. Родителите му приемат протестантството и решават името на Валери Нисим Меворах да стане Валери Нисимов Петров.
На 22 април се навършват 104 години от рождението на този несравним талант, който завинаги ще остане в историята ни като „хвърчащ човек“. По този повод си пропомняме едни от най-обичаните му стихотворения.
Завършил медицина през 1940 година, Валери Петров, открива в писането своето истинско творческо и човешко призвание.
Още на 15 години той издава първата си книжка – „Птици към север“.
Един от най-продуктивните и обичани български писатели вдъхва живот на различни по жанр и размах произведения – от детски приказки до творби, които да накарат всеки възрастен да затихне от възхищение.
Валери Петров е академик на БАН от 2003 година до смъртта си през 2014 година. Обичта на много поколения съпътства литературния му път, а множество награди свидетелстват за изключителния му талант.
Валери Петров получава и изключителната чест да бъде номиниран за Нобелова награда, както и да бъде включен в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради „Пет приказки“.
Поетичният и преводачески талант на Валери Петров се разгръщат с рядко срещана за литературата сила. На него например дължим крайъгълните за българския език преводи на Шекспир. Благодарение на поетичния му език, до нас достига и най-известното произведение на Гьоте – „Фауст“.
Стилът на Валери Петров е изграден от ирония, игрословици, загатнати асоциации, ефектни рими и остава недостъпен за мнозина схематично устроени критици. Петров е един от поетите, които представят духа на модерния град и психиката на младия човек, на студентството.
Валери Петров има значителен принос за развитието на българското кино и е между значимите представители на съвременната българска драматургия.
Автор е на сценариите на филмите „Точка първа“ (1956 г.), „На малкия остров“ (1958 г.), „Първият урок“ (1960 г.), „Слънцето и сянката“ (1962 г.), „Рицар без броня“ (1966 г.), на киноновели и мултфилми.
