„Главният герой е публиката. Когато я накарам да играе, значи представлението става. Ние и публиката сме едно и също нещо“, смята актьорът Стефан Мавродиев. На днешния ден той отбелязва своята 80-годишнина.
Детство
Стефан Мавродиев е роден на 29 декември 1943 г. във Варна в артистично семейство. Баща му е учител и самодеец във Варненския театър, а майка му Филипина Мавродиева е певица, една от основателките на Варненската опера.
Детството му преминава в операта – пеел в хора, играел в балета, участвал в спектакли. На 7-годишна възраст той се записва в театралната школа на Алла Герова към пионерския дом във Варна.
„Там е пленен от магията на сценичното изкуство. „Още тогава разбрах, че същността на актьорската игра си самият ти. Трябва да изследваш себе си, като изпробваш различни преживявания и опит“, казва актьорът.
Актьорска кариера
През 1967 г. Стефан Мавродиев завършва актьорско майсторство в класа на Методи Андонов във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (ВИТИЗ). Там негови преподаватели са проф. Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов, а състуденти – Стефан Данаилов, Илия Добрев, Марин Янев, Меглена Караламбова, Елена Райнова, Милен Пенев.
След като се дипломира Стефан Мавродиев, заедно с актьорите Цветана Манева, Тодор Колев, Руси Чанев и Илка Зафирова започва работа в Пловдивския драматичен театър „Николай О. Масалитинов“, на чиято сцена играе до 1969 г. Годините, прекарани там, той смята за
най-щастливите в своя живот.
От 1969 до 1972 г. е на сцената на Сатиричния театър. Ключов момент в актьорската му кариера е 1972 г., когато режисьорът Младен Киселов го кани в трупата на Младежкия театър, в който играе до 1993 г. Бил е и част от трупата на театралната работилница „Сфумато“.
Ролите
За Стефан Мавродиев театралната сцена е най-голямата му любов.
„Първата роля, с която направих впечатление, беше в дипломния ни спектакъл във ВИТИЗ – „Кавказкият тебеширен кръг“, спомня си той в интервю за БТА.
Сред театралните му роли са Аздак от „Кавказкият тебеширен кръг“ и Гали Гай от „Човекът си е човек“ от Бертолт Брехт, Циганина от „Суматоха“ от Йордан Радичков и Трепльов от „Чайка“. Той се превъплъщава и във Врешинин от „Три сестри“ от Антон Чехов, Дългия от „Архангелите не играят флипер“ и Двойниците от „Грешката е вярна“ от Дарио Фо.
Зрителите го помнят и от редица филми. Първата му главна роля е във филма „Вечен календар“ (1966) на Петър Донев. Играе още в „С дъх на бадеми“ (1967), „Шведските крале“ (1968), „Осмият“ (1969), „Иконостасът“ (1969), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971), „Козият рог“ (1972), „Иван Кондарев“ (1974), „Щурец в ухото“ (1976), „Служебно положение ординарец“ (1978), „Мера според мера“ (1981), „24 часа дъжд“ (1982), „Последни желания“ (1983) и други.
Живопис, история, литература
Освен театралното изкуство и киното, Стефан Мавродиев обича живопис, литература, история. Изкушава се и от драматургия, режисура и поезия.
Прописал стихове още през 70-те години
на 20-и век, актьорът твърди, че това е нещо, което е много лично и често пъти му е било като игра или просто тема за разговор с приятели. Първата му стихосбирка излиза през 1994 г. В нея биват поместени 40 стихотворения и е озаглавена „Стефан Мавродиев“.
През 1996 г. излиза книгата му „Ресто“, през 2002 г. – „Жена или моя нежна проклетнице“ и „59 или буреносният рай“. През 2005 г. – „Животът – тази продънена каца, или да си отвориш чекмеджето“.
Сред постановките, които е режисирал са „Полиция“ от Славомир Мрожек, „Емигранти“ от Славомир Мрожек, „Вуйчо Ваньо“ от А. П. Чехов и други.
Награди
Стефан Мавродиев е носител на редица отличия. През 1984 г. е удостоен е със
званието „Заслужил артист“.
На 24 май 2012 г. получава наградата „Аскеер“ на театър „Българска армия“ – за поддържаща мъжка роля за участието му в „Любов и пари“ от Денис Кели на Петър Кауков.
На 20 май 2013 г. тогавашният министър на културата Владимир Пенев връчва на Стефан Мавродиев наградата на Министерството на културата – „Златен век“ (звезда). На 27 март 2014 г. е удостоен с наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България – за изключителен творчески принос. През своя творчески път той е удостоен с още 2 награди „Аскеер“.
