Всяка година на 1-ви ноември България отбелязва Деня на народните будители. На тази дата  отдаваме почит на всички велики хора в българската история , които са съхранили просветата и духа през векове на трудности. Васил Априлов, Паисий Хилендарски, Ботев, Левски и още много други борци за нашата просвета и свобода са

причината тази сутрин всички да се събудим с благодарност към тяхното дело.

Всички сме чували приказката, че историята винаги се повтаря, трудности винаги ще има, както и това, че всяко време ражда своите герои. Защо тогава все по-трудно откриваме поводи за гордост и хора, които да пробудят нашето уважение? Разочароваме се твърде лесно и от всичко – от артисти, от политици, от самите себе си дори. В такива дни, вярвам, най-добрата терапия е историята. Тя помни добрите примери, с които да се гордеем и може би вдъхновим и сами да се превърнем в новите будители.

През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България ни показва, че политик и закон не са  мръсни думи. Той внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители с мечта да запази завета на възрожденските българи и да накара своя народ да помни техните подвизи още дълги години. От 1923 до 1945 г. това е общонационален празник.

През 1945 г. е отменен и след дълго прекъсване – със Закона, приет от 36 Народно събрание на 28 октомври 1992 г., се възобновява честването му.

С  още две събития е свързан 1 ноември в законотворческата дейност на Омарчевски.

От тази дата през 1921 г. той въвежда ученическа униформа. Поради скъпотията след войните обаче временно я отлага. На 28 юли 1922 г. министерството праща окръжно до всички училища и културни институти, в което определя 1 ноември за Народен празник на заслужилите българи. Под това име той е записан и в решението на Министерския съвет. В окръжното се посочва, че новият празник не трябва да е само училищен. Да уточним, че идеята за него е на група интелектуалци, сред които и Иван Вазов. На 13 декември 1922 г. Народното събрание приема допълнение към Закона за празниците и неделната почивка.

Цар Борис III го подписва с указ на 3 февруари 1923 г. и така Народният празник на заслужилите българи става общонароден. По-късно е преименуван на Ден на народните будители. Омарчевски изпитва и пиетет към български писатели, сдобили се с общонародна слава., разказва 168 часа. 

С негово разпореждане от 15 юни 1921 г. са пренесени тленните останки на Пенчо Славейков от Италия, 

както и на Петко Тодоров, починал в Шато д’Екс, Швейцария. Те са изложени за поклонение в църквата “Света Неделя” и на 22 юни са погребани в Централните гробища. По този повод  Мара Белчева му пише: „Никой друг министър досега не е тъй умело изтъквал значението на словото и на изкуството изобщо“.

Негова е заслугата и за 50-годишния творчески юбилей на Иван Вазов и отпускането на еднократно дарение за писателя в размер на 100 000 лв. от Министерството на просвещението. То му е поднесено тържествено на 18 юли 1921г.