„Един млад народ има нужда от облагородяващото въздействие на сцената. Усещайте се не само жреци на изкуството, но и обществени възпитатели. Великолепната сграда не е още театър. Тя ще стане такава, когато бъде одухотворена от играта на актьора“. С тези думи проф. Иван Шишманов, тогава министър на народното просвещение, посреща трупата в сградата, открита тържествено на 3 януари 1907 г. За рождена дата на най-стария професионален театър у нас се смята 1904 г., когато първата професионална трупа „Сълза и смях“ се преименува на Български народен театър.
В модернизираща се София от края на ХІХ век отдавна се говори за необходимостта да се построи специална сграда за държавния театър, която да даде, както подчертава Иван Вазов, по-добри възможности „за
бъдещото величие на драматическото изкуство
в България“. Още през декември 1898 г. с решение на Народното събрание се създава специален фонд за построяването на сградата, който през 1904 г. вече е нараснал до 350 000 лв. Театърът е построен по проект на известните виенски архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер.
Основите на сградата са положени на 4 юни 1904 г. на мястото на дъсчения театър „Основа“, където преди това трупата е играла своите представления. В края на 1906 г. сградата е завършена.
За тържественото откриване на Българския народен театър Вазов написва пролога „Слава на изкуството“. Част от програмата са историческата драма „Иванко“ на Васил Друмев и „Тържествена увертюра“ от Добри Христов.
