В световния ден на кукления театър ви връщаме назад във времето, за да пресъздадем за пореден път магията, която очарова малки и големи вече векове наред. Съгласни сме, че думите понякога не са достатъчни, за да представят аспектите на дадено изкуство, затова може просто да гледате и да се наслаждавате. Селекция от невероятни заглавия от света на кукления театър ви очакват в стрийминг платформата 7Arts.bg.
В миналото маските и куклите са били използвани в традиционни ритуали и фестивали. Така например още през VI в. пр.н.е. куклите са елемент от култовите ритуали на Дионис, Пан, Орфей и други местни богове.
По времето, когато българският народ е бил поробен, кукленият театър вече е имал своите емблематични персонажи, пише wepa.unima.org. Те обаче никога не са надхвърляли регионалните си граници. Сред тях са Радка и Кольо, Иванчо и Марийка, Рачо и Дешка, Каракольо и Пенка. Тяхната популярност има регионално значение, но никой от тях не се е доказал като национален куклен герой.
Започват да се появяват пътуващи театрални групи, които изпълняват различни популярни куклени техники (вж. Пътуващи трупи, Пътуващи кукловоди). Една от тях е chengi. При нея две кукли, които се манипулират едновременно, се свързват помежду си с връвчица и се
задвижват от кукловод-музикант
в ритъма на струнен инструмент – ребека. А la baguette се манипулират с помощта на прът, закрепен в главата им. Tрети пък се управляват в шкаф или кутия, в която са скрити механизми. Акомпанират им музиканти.
Въпреки съществуването им – понятието общонационален куклен театър се появява едва към края на XIX в. се появяват първите признаци на кукления театър на общонационално ниво. През 1880 г. чешко семейство пивовари инсталира над ресторанта си малък марионетен театър. Представленията им имали такъв успех, че те преместили сцената долу в самия ресторант. По същия начин друга чешка група бежанци основава куклен театър, като го нарича „Чешки“. Той е основан през 1893 г. и представя репертоар от чешки и български пиеси до 1944 г.
От 1924 г. постепенно се реализира идеята за професионален куклен театър. През същата година постановката „Купчинката на Бръмбазъците“. В нея Куклите представляват карикатури на самите изпълнители. Успехът на спектакъла води до създаването па
куклен театър към читалище „Славянска беседа“.
По-късно Елисавета Консулова – Вазова също член на „Бръмбазъците“, става българският представител в Международния съюз на куклените дейци – УНИМА.
Друг ключов момент са 40-те години на ХХ в. Тогава Мара Пенкова (1894-1959), пенсионирана актриса от Народния театър, специализира куклено изкуство за Третия райх. В края на войната отношението към капитулацията пред Германия се променя драстично, но въпреки това Пенкова успява да използва натрупаните си знания, за да създаде през 1946 г. в София „Детски куклен театър“. Негов наследник е „Столичен куклен театър“.
Именно тя за пръв път въвежда техниката – куклата ръкавица. Използвайки пластичността на човешката ръка, тя се оказва по-динамична и гротескна от марионетката.
След установяването на комунистическия режим през 1944 г. българските куклени трупи са активно подпомагани от държавата с посредничеството на Министерството на образованието, а след това и на Министерството на културата.
В началото на 70-те години се появяват първите, завършили ВИТИЗ. Създават се и спектаклите– „Ангел войвода“ (1975) в Стара Загора, „Хоро“ по Антон Страшимиров (1975) в Пловдив, „Най-щастливият човек“ (1978) във Варна, а в Шумен се появява „Крилатият майстор“ (1979).
През 80-те години,
параваните и марионетките остават в историята.
Живият актьор допълва изразността на куклата. След падането на кабинета няколко години по-късно България преживява тежка икономическа криза. Бюджетите на националните театри са значително намалени и много артисти остават без работа. Няколко държавни театъра успяват да продължат да съществуват, благодарение на субсидия от Министерството на културата. Други театри трябваше да се обърнат към общините си, за да допълнят финансите си.
