Срещали ли сте някога онова странно същество – човекът, който изневерява?  То може да приема всякакви форми. Днес е любимият ви човек, а утре може да сте самите вие. Казват, че „изневярата е избор, а не грешка”, а пиесата на Theatro “Отсам канала” – “Отблизо”, го доказва. 

В нея любовта между четирима души обрисува в детайли една грозна картина, представяща как взаимоотношенията (не) могат да бъдат унищожени от думите – “изневерих ти”. Даниел Улф (Александър Сано) е във връзка с Алис Айрис (Любомира Башева), но е завладян от красотата на фотографа Ана (Луиза Григорова – Макариев). И ако трима са много за една връзка, пристигането на четвърти – медикът Лари (Башар Рахал), гарантира

емоционална вихрушка

както за персонажите, така и за публиката. 

“Влюбих се е най-тъпият израз – човек има избор”, смята Алис. Твърдението ѝ ме изненада, тъй като в него прозира един от въпросите, които всеки един човек, изневерил на своята половинка, си задава. Може ли да се заповядва на сърцето, да се “тропне с крак” и то да бъде принудено да продължи да обича? Постановката дава своеобразен отговор на този въпрос, пречупвайки го през думите и действията на Ана, Даниел и Лари. Те отдават разбиранията за любовта на Алис на нейната “глуповата красота на младостта”. Вероятно са прави до определена степен – все пак емоциите често са неконтролируеми, а

трезвите мисли лесно биват замъглени

след няколко питиета, нежно докосване или ласкателства. Обикновено именно тогава, когато хората се чувстват най-уязвими и разголени пред другия се стигна до повратната точка, в която губят контрол над действията си и изневеряват. 

Често, обзети от вина, те се чувстват принудени да разкажат на своята половинка за случилото се, използвайки израза “не означаваше нищо”. Същият изрича и Ана, когато признава за своята изневяра. Според мен обаче подобно изказване няма как да бъде истина. Както в действителността, така и пиесата подобно действие е предшествано от редица фактори. Понякога партньорът е твърде задушаващ, друг път – не показва любовта си достатъчно често. 

Въпреки тези първоначални червени флагове, персонажите, а и хората в реалността решават все пак да простят този предателски акт. 

“Прошката след изневяра е подарък от вина”,

изтъква Ана. Понякога обаче тя може да бъде и подарък от отчаяние, какъвто изглежда е случаят между Алис и Даниел. Ще попитате защо отчаяние? – Защото тя сякаш получава от него грижата, за която е мечтала през целия си живот. В резултат на този така опияняващ романс Алис става зависима, а наркотикът ѝ е любовта на Даниел.  

Не по-малко интересна за анализ е несигурността, която самият той проявява в едно от действията в пиесата. Тя доказва, че често във връзки, стартирали след изневяра, между двамата влюбени се усеща страхът, че в даден момент могат да изпаднат в ролята на измамения. 

На фона на този дълбок смисъл, криещ се зад пиесата, за мен остана неразбираем стремежът, диалогът в нея да бъде изпълнен основно с вулгаризми.  И все пак една такава постановка би могла да подейства отрезвяващо. Погледът “Отблизо” на чуждите взаимоотношения има силата да ни подтикне да осмислим своите собствени.