Залата е пълна. Осветлението прави ясно видими фините частици, които се носят във въздуха от бурните аплодисменти. В следващия момент, макар да има толкова хора е странно тихо, докато всички излизат от залата. Шепнат си и сякаш не искат да нарушат тишината. Все едно излизат от съдебна зала.
От части това е точно така, защото моноспектакълът Prima Facie на Елена Телбис ни пренася именно в съдебна зала,
в дебрите на правораздаващата система,
където героинята е в свои води.
Теса (Елена Телбис) ни разказва историята си – бедно момиче от обикновено семейство успява с упоритост и работа да постигне целите си. Напук на всички предразсъдъци, с които се сблъсква завършва право в Кеймбридж и става преуспяващ млад адвокат. Все пак „обществото казва, че щом учиш право, значи си важен“.
Снимка: Павел Червенков; Графичен дизайн: Теодора Симова
Тя печели дело след дело, уповавайки се на непоклатимостта на системата. „Няма реална истина“, казва героинята, „има само легална“. И в този ред на мисли, ако твоята сътворена истина е по-достоверна от тази на опонента ти, значи си свършил работата, за която са те наели. „Единственият шанс системата да работи е всеки да си играе ролята“, твърди Теса.
Тя наистина обича работата си и е добра в нея.
Точно като хищник е, който дебне жертвата си, подмамва я в капан, без тя да подозира нищо и докато се усети, тя вече толкова добре я е хванала, че бягството е невъзможно.
Снимка: Марияна Петрова-Мамури
Силният характер, смелостта, достойнството, изградената кариера и непреклонният дух, само в един миг, се пречупват. Преживявайки лична трагедия, сега героинята е принудена да преодолее себе си и да застане от другата страна на системата. В съда тя влиза уязвима и без броня. Предизвиква именно тази система, от която е част, да въздаде справедливост. Но губи вяра в нея и за първи път вижда, че
правосъдието не винаги е на страната на истината.
Някак парадоксално е, да знаеш, че си прав и да не можеш да го докажеш. Безпомощността на героинята е толкова силна, че се усеща почти физически от публиката.
„Никога не вярвайте, че някой казва истината, дори самите вие“, казва в началото героинята на Телбис. Къде тогава е надеждата за справедливост?
Prima Facie отправя силни послания за болни теми и проблеми в обществото ни. А безкрайно въздействащата игра на Елена Телбис вълнува и докосва зрителя.
Напоследък моноспектаклите сякаш стават все по-често срещани сред театралните афиши. Не всеки актьор обаче е способен да направи моноспектакъл. Изисква се смелост да излезеш сам пред публиката. Именно в моноспектаклите сякаш проличава съвсем нова страна от таланта на актьора.
Елена Телбис се справя възхитително.
Още от първия момент, в който стъпи на сцената тя владее изцяло пространството. Макар декорът и реквизитите да се семпли, заедно с осветлението те перфектно партнират на актрисата. Разтърсващата история в комбинация с движенията ѝ, мимиките на лицето, начина по който променя гласа си и начина, по който погледът ѝ се заковава в публиката като съдийско чукче – всичко това неизбежно прави моноспектакъла преживяване-катарзис.
Снимка: Марияна Петрова-Мамури
В такива представления отново откривам същността на изкуството – да те променя, да те замисля и да те подтиква към действие.
Автор на Prima Facie е Сузи Милър, а представлението е поставено за първи път в Сидни през 2019 г. Заглавието идва от юридически термин „Прима Фацие“, който означава „на пръв поглед“.
Следващите дати, на които можете да посетите спектакъла са 12 и 18 април в Топлоцентрала.
