Залата е пълна. Осветлението прави ясно видими фините частици, които се носят във въздуха от бурните аплодисменти. В следващия момент, макар да има толкова хора е странно тихо, докато всички излизат от залата. Шепнат си и сякаш не искат да нарушат тишината. Все едно излизат от съдебна зала.

От части това е точно така, защото моноспектакълът Prima Facie на Елена Телбис ни пренася именно в съдебна зала,

в дебрите на правораздаващата система,

където героинята е в свои води.

Теса (Елена Телбис) ни разказва историята си – бедно момиче от обикновено семейство успява с упоритост и работа да постигне целите си. Напук на всички предразсъдъци, с които се сблъсква завършва право в Кеймбридж и става преуспяващ млад адвокат. Все пак „обществото казва, че щом учиш право, значи си важен“. 

Тя печели дело след дело, уповавайки се на непоклатимостта на системата. „Няма реална истина“, казва героинята, „има само легална“. И в този ред на мисли, ако твоята сътворена истина е по-достоверна от тази на опонента ти, значи си свършил работата, за която са те наели. „Единственият шанс системата да работи е всеки да си играе ролята“, твърди Теса.

Тя наистина обича работата си и е добра в нея.

Точно като хищник е, който дебне жертвата си, подмамва я в капан, без тя да подозира нищо и докато се усети, тя вече толкова добре я е хванала, че бягството е невъзможно.

Силният характер, смелостта, достойнството, изградената кариера и непреклонният дух, само в един миг, се пречупват. Преживявайки лична трагедия, сега героинята е принудена да преодолее себе си и да застане от другата страна на системата. В съда тя влиза уязвима и без броня. Предизвиква именно тази система, от която е част, да въздаде справедливост. Но губи вяра в нея и за първи път вижда, че

правосъдието не винаги е на страната на истината.

Някак парадоксално е, да знаеш, че си прав и да не можеш да го докажеш. Безпомощността на героинята е толкова силна, че се усеща почти физически от публиката.

„Никога не вярвайте, че някой казва истината, дори самите вие“, казва в началото героинята на Телбис. Къде тогава е надеждата за справедливост?

Prima Facie отправя силни послания за болни теми и проблеми в обществото ни. А безкрайно въздействащата игра на Елена Телбис вълнува и докосва зрителя.

Напоследък моноспектаклите сякаш стават все по-често срещани сред театралните афиши. Не всеки актьор обаче е способен да направи моноспектакъл. Изисква се смелост да излезеш сам пред публиката. Именно в моноспектаклите сякаш проличава съвсем нова страна от таланта на актьора.

Елена Телбис се справя възхитително. 

Още от първия момент, в който стъпи на сцената тя владее изцяло пространството. Макар декорът и реквизитите да се семпли, заедно с осветлението те перфектно партнират на актрисата. Разтърсващата история в комбинация с движенията ѝ, мимиките на лицето, начина по който променя гласа си и начина, по който погледът ѝ се заковава в публиката като съдийско чукче – всичко това неизбежно прави моноспектакъла преживяване-катарзис.

В такива представления отново откривам същността на изкуството – да те променя, да те замисля и да те подтиква към действие.

Автор на Prima Facie е Сузи Милър, а представлението е поставено за първи път в Сидни през 2019 г. Заглавието идва от юридически термин „Прима Фацие“, който означава „на пръв поглед“.

Следващите дати, на които можете да посетите спектакъла са 12 и 18 април в Топлоцентрала.