От момента, в който започва да изучава актьорско майсторство в ДВТУ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Стефан Сърчаджиев, Георги Калоянчев не спира да разкрива своя талант, превъплъщавайки се в многопластови образи. Така година след година и роля след роля той се превръща в едно от най-разпознаваемите лица в България.

Често го определят дори като самия театър и самото кино.

През 1951 г. играе за първи път в киното в ролята на малкия Сали във филма „Утро над Родината“. Няколко години по-късно Калата се снима за втори път в киното във филма „Димитровградци“. Малко след това преминава от трупата на Народния театър в новосъздадения Сатиричен театър. Тогава изгражда и поредицата незабравими образи в емблематични филми като „Специалист по всичко“ (1962 г.), „Инспекторът и нощта“ (1969 г.), „Най-дългата нощ“ (1969 г.), „Езоп“ (1970 г.), „Бон шанс, инспекторе“ (1983 г.) и още много други.

През 1991 г. Георги Калоянчев изиграва един от най-запомнящите се образи в кариерата си – героят на Алеко Константинов – Бай Ганьо. Филмът „Бай Ганьо заминава за Европа“ (по сценарий на режисьора Иван Ничев) е

 най-гледаният през 90-те години.

През 2006 г. възниква идеята за продължение – „Ганьо Балкански се завърна от Европа“. Сценарият е написан специално за големия актьор, но десет години по-рано не могат да се намерят средства за реализирането му.

Освен със способността си да се превъплъщава в различни и многопластови образи и да забавлява зрителите със своя неповторим хумор, той печели любовта на публиката със своята човечност и добро сърце.

„Аз съм земен актьор, моята игра мирише на земя. Всяка една роля е като нова любов. Нова любов, която почваш. Нали знаеш – в новата любов се хвърляш с главата надолу“.

„Благодаря ви, хора, които мислите за мен, които ме обичате. Трябва да знаете, че за да ме обичате и аз ви обичам. Обичам публиката. Няма лоша публика. Има лоши актьори, има лоша драматургия. Но лоша публика няма. Обичам ви, от сърце ви казвам, че ви обичам. Това е.“

„А колко разумно може да бъде, дами и господа, ако се поспрем за малко от тая непрекъсната гонитба на наивна слава, власт, богатства, ако проумеем пропилената на това неписано ръг насам, ръг натам, ако си спомним, че тичащият человек не само трудно диша, но и трудно се смее, че дори и влюбените, когато се целуват, се спират на място.“

Цитати от монолога на Георги Калоянчев от спектакъла „Кукер Кабаре“, по текст на Любчо Пеевски:

„В тялото на всеки един от нас има толкова много фосфор, че от него могат да се направят 2000 клечки кибрит. Представяте ли си, какъв огън ще бъде това? А ние какво? Тук драснем клечка, там драснем клечка и накрая последната догаряща клечка лекичко пада в премръзналите ръце на стария човек….“

„Спомнете си, че някой някъде ви обича, че тази страна ви обича – слънцето, небето, цветята, горите, полята, морето. Че България ви обича. Млади хора, дано във вашите спомени звъни понякога и моят гласец. Дано във вашия път напред се гушне някъде и моя милост. Дано когато ви е доста тъжничко, или веселичко, си спомните за оня стар господин…“

„Лъжовен е тоя свят, господа, лъжовни са хората, но най-лъжовно е времето. Чака то человека да се захласне в нещо красиво, във влюбени очи, румен залез и хоп, тури му бръчка на лицето, резка на душата, бяло му плисне в косите, залепи му печално устни.“