Актьорът Джон Малкович, който ще режисира пиесата „Оръжията и човекът“ в Народния театър, се срещна с журналисти преди нейната премиера на 7 ноември.

Пред медиите Малкович разказа за избора на заглавието и отговори на критиките, че този текст Бърнард Шоу осмива България.

„Не бих дошъл тук, за да поставя пиеса, с която да се присмивам на България.

Това не е добра идея. Бих искал да поставя добра пиеса“, заяви актьорът и режисьор.

Малкович разказа, че последният път, когато е бил помолен да цензурира текста, той просто е отказал спектакъл.

На въпрос как ще коментира позицията на Съюза на българските писатели, че „мястото на такива „творби“ не е в България“, Малкович попита дали това е Съюзът, който е изключил писателя Георги Марков.

„Не подкрепям цензурата при писателите. Писателите също не би трябвало да я подкрепят“, заяви Джон Малкович.

Той припомни, че за първи път е поставил „Оръжията и човекът“ през 1985 г. и

определи текста като забавен и докосващ.

„Харесвам пиесата, защото сатиризира идеализираната любов. Има силни твърдения за безсмислицата на войната. Затова аз се интересувам от този текст. Действието се развива в България – авторът е търсил държава, за която не много хора знаят“, допълни Джон Малкович.

Според него персонажите са доста изразителни, интелигенти и комични, а действието в представлението просто се развива в България. „Аз съм тук, защото съм имал невероятния късмет да работя с няколко прекрасни актьори, които са израснали в България и са учили във вашата академия“, коментира Джон Малкович.

„Оръжията и човекът“ е пиеса от световноизвестния ирландски драматург Бърнард Шоу, поставена за първи път през 1894 г. в театър „Авеню“ в Лондон.

Това е една от най-често поставяните комедии на Нобеловия лауреат.

Чрез езика на комедията текстът цели да осмее обществените настроения, възхваляващи войната, показвайки тяхната вътрешна противоречивост и излишна романтизация.

Първоначално персонажите, както и средата в пиесата са условни. Но в стремежа си към реалистично звучене Бърнард Шоу, посъветван от приятели, решава да постави описаните взаимоотношения и събития в контекста на наскоро приключилата на Балканите Сръбско-българска война.

Така в място на действието се превръща домът на офицер Петков в малко градче край Драгоман в България след края на битката при Сливница през 1885 г.

Това, което занимава Джон Малкович в този текст, е както критика на романтичната идея за войната, така и сблъсъкът между любовта като романтичен идеал и реалността.