Абсолютна, безусловна театрална митология, е работата на Диана Добрева за сценичния живот в България. Отвързано от стереотипни импланти режисьорско въображение.
Смело и дръзко в стремежа си да конструира цял един възможен свят пред зрителите. И като всеки един свят, този на Диана Добрева, задава своя словесност, своя естетическа реалност и най-вече: свой превод на философското разбиране за време. Времето, с което често смъртните си служим – преди и след, не съществува. В спектаклите на Диана Добрева, времето е една постоянна вълна на приливи, отливи, съновидения и ритуали от ежедневието. Едновременно не съществува и не е съществувало нищо отвъд това “тук и сега”. От друга страна, същото “тук и сега” отдавна вече е било, като
постоянно повтарящ се наратив за Сътворението,
който вече е със статут на мит.
Със статут на мит се разгръща от сцената на Народен театър “Иван Вазов” и премиерният “Моби Дик” – най-новият спектакъл на Диана Добрева. В него, тя подобно на Ахав от романа на Херман Мелвил предвожда цял един кораб от съотборници, единомисленици и колеги – драматургът Александър Секулов, сценографът Мира Каланова, костюмографът Марина Райчинова, композиторът Петя Диманова, видео дизайнерът Петко Танчев. Всички те нееднократно вече са защитавали своята екипност, в която,
като в сърце на кит е скрито тайнството на мирозданието
или на театъра, което понякога е едно и също: дръзновението, устремът към живот.
Нищо по-различно от истините за живота, са ключовете към “Моби Дик”. Те, както неведнъж в театъра на Диана Добрева, се изграждат чрез път, чрез странство. Рязка смяна, в последния момент, на платната от добре познатата траектория, по която уж сме тръгнали.
Ахав търси Бога, а чрез него – себе си, макар тук да е наречено с други думи – търсене на кит. Но китът не е риба и океанът не е вода, както ще чуем от сцената. Те са голямата метафора на онова, в което се съдържат всички думи и наред с това не стига нито една, за да се назове. Само постоянният път към него може да осмисли опитите ни да го наречем някак – Божия промисъл, например. В края на романа на Мелвил и в края на спектакъла на Добрева,
Ахав се привързва към кита
и това е цялата поанта. Не в илюзорната победа и опита за съревнование на простосмъртния с Него, а в сливането им в едно.
Когато на театралната сцена се разположат толкова недвусмислени теми, обикновено режисьорските подходи могат, най-общо, да бъдат два. Или оголена, без предмети и специфична среда, сцена, в която само силата на думите да отеква като звук в будистки дом. Или мощна театрално-визуална експлозия, където разпознаваме “Моби Дик” на Диана Добрева.
Нейният спектакъл е
чиста театрална поема de profundis, от дълбините, да, от дълбините.
И едно от най-красивите неща, освен изключително красивите картини и отличната сценографска работа, е убеждението в готовността на всеки един от актьорите на сцената да скочи
в дълбоката вода като в храм.
Христо Петков, Владимир Пенев, Ненчо Костов, Димитър Николов, Снежина Петрова, Жорета Николова, Александра Василева, Биляна Петринска и др…са останалите съотборници в екипажа на Диана Добрева. Мъжете – в търсене на бялата сянка, в борба със стихиите и законите не метафизиката. Жените – пазителки на материалния, прагматичен свят от сушата, в който математиката на простите числа не може да отстъпи пред идеалите за непознатото.
Това разграничение не бива да ни изненадва, все пак говорим за класическо литературно заглавие от средата на XIX век.
Романът на Херман Мелвил много пъти е търсил най-добрата си интерпретация в киното, също и в театъра, в световен контекст. Но някак седмото изкуство, макар да има тази власт да уплаши и вкара зрелище в приключенския сюжет, като че ли не е предложило досега достатъчно добра визуална версия на книгата.
“Моби Дик” на Диана Добрева обаче има целия потенциал да приласкае зрителя в непрогледната паст на кита, като му подари истини за живота и неговото безсмъртно призвание.
