• Истинското постижение е, когато едни спектакъл срещне възторга и на публиката, и на театралните среди. Такъв бе случаят с „Илиада“ на Йерней Лоренци

• Не е страшно, ако някой не знае къде се намира Варна, важното е да я открие по начин, по който няма да я забрави след това. Изкуството е един от най-добрите начини за тази цел.

• От години преследваме „Адска комедия: Признанията на един сериен убиец“ с Джон Малкович

От 1 до 10 юни морската ни столица се превръща в притегателен център за култура от всички точки на Европа, събран под името „Варненско лято“. От площади и галерии, до основна сцена на драматичния театър, фестивалът очаква гостите си с букет от събития: от шествие с 3D светещи кукли, до бестселър спектакли и стрийминг прожекции на чужди театрални продукции.

Освен традиционните представления тази година присъстват и множество разнообразни събития като изложби, конференции, уъркшопове, концерти, пърформанси.

artportal.news се срещна с директора на „Варненско лято“ Николай Димитров, за да научи повече фестивала, който поставя страната ни на глобалната арт карта.

– Г-н Йорданов, кои са акцентите в тазгодишната програма на „Варненско лято“? На колко локации ще се случва този празник на духа в морската ни столица?

– Ние стоим зад всяко едно от селекционираните в програмата заглавия. В този смисъл акцентите са по-скоро някакви програмни линии. Например, продължаваме активно с уличните представления, които оживяват града. Или пък програмата „Интермецо“, която реализираме съвместно с музикалния фестивал „Варненско лято“ – в нея можете да видите и испанско фламенко, и музикално-театралния спектакъл „Адска комедия“ с участието на Джон Малкович, и музикалната вечер „Джазът пее на български“. Искам да спомена и интернет стриймингите на спектакли със свободен достъп от цялата страна.

– Всяко издание на фестивала превръща града в културна столица на глобално ниво, в притегателен център за световни имена в изкуството. Към днешна дата с „вноса“ на кой спектакъл или пръформънс се гордеете най-много и защо?

– В изкуството всяка йерархия е субективна и относителна. Гордост и удовлетворение изпитваме, когато успяваме да поканим режисьори наистина от световна величина. Във Варна са гостували спектакли на Питър Брук, Ромео Кастелучи, Деклан Донелан, Еуженио Барба, Алесандро Сера, Виктор Бодо …. Този списък може да бъде продължен съобразно предпочитанията на всеки зрител. Истинското постижение е, когато едни спектакъл срещне възторга и на публиката, и на театралните среди. Такъв бе случаят с „Илиада“ на Йерней Лоренци… Неслучайно той бе поканен след това в Народния театър. И ето тази година в селекцията попада неговият „Орфей“, който той сътвори на националната ни сцена с едни от най-добрите български актьори.

– От уличен парад на кукли, които са еквивалент на арт инсталации, до цирковото пънк шоу „Пропан“ – фестивалът е перфектното забавление за всеки. Кое е най-голямото предизвикателство в организацията на толкова мащабен форум?

– Предизвикателство е да организираш мащабно събитие при несигурни до последния момент бюджети, при това успоредно в два града. Защото освен театралния фестивал „Варненско лято“, нашата фондация „Виа фест“ организира през месец юни и платформата „Световен театър в София“. Някои спектакли се програмират и в двата града, но други са поканени само в едно от тези фестивални прояви. Като добавим и винаги недостигащата техническа обезпеченост на българските сцени, координацията на толкова много и различни прояви наистина изисква много усилия, рисковани решения и действия, мотивиращи всички заинтересовани страни.

– Разкажете повече за детския сегмент в програмата. Какво да очакват най-малките ви гости?

– Всяка година програмираме детско представление в деня на откриването, защото по правило започваме на 1 юни, а това е Денят на детето. Тази година това е спектакълът „Трите феи“ на Варненския куклен театър.

Уличните спектакли също често са адресирани към детската публика. Специално сме поканили от Чехия пак за 1 юни уличния спектакъл „Приказка“, който трябва да увлече децата на площада в чудния свят на фантастични кукли.  Изобщо, опитваме се да таргетираме всички възрастови групи, а децата и младите хора винаги са приоритетни.

– Паралелно с живите изпълнения на бестселър спектакли организирате и прожекции на заглавия от Испания, Словения, Унгария, Великобритания. Сред тях е и „Чайка“, която събира на театрална сцена звездите от „Игра на тронове“ Индира Варма и Емилия Кларк. Какъв фактор е участието на звезди от хитов сериал в една пиеса, за да платят билет и да я гледат като кино?

– Това разбира се е и маркетингов ход, но решаващи са професионалните качества на актрисата, която в този случай играе главна роля в Чеховата „Чайка“. Намирам този ход за много добре премерен, защото станалият широко популярен образ чрез киното или телевизията, привлича нови публики и ги спечелва за класическата драматургия и за световната литература.

– Говорейки за популярни лица от екрана, които привличат публика в театъра, не можем да не споменем Захари Бахаров и Теодора Духовникова. Те гостуват на „Варненско лято“ с „Това не го казвай“, а като бонус зрителите могат да се срещнат и автора на спектакъла Саломе Льолуш. Как протече комуникацията на екипа ви с нея? Попадате ли все още на топ европейски театрали, които чувайки комбинацията от „фестивал“ и „Варна“ в едно изречение ви питат „Къде е това“?

– Връзката със Саломе Льолуш стана чрез нейната агентка, която я представлява в преговорите. Търсехме преведен френския оригинал на текста на английски език, защото ние показваме голяма част от българските представления с превод на английски, и така разбрахме, че Саломе Льолуш проявява любопитство към фестивала, който е програмирал нейната пиеса. За да установим контакта ни помогна и българската преводачка на текста от френски – Снежина Здравкова.

А що се отнася до това дали някой пита „Къде се намира Варна?“, трябва да си дадем сметка, че много курортни градове в Европа и по света, залагат на богата културна програма, за да се развиват като туристически центрове. Затова не е страшно, ако някой не знае къде се намира Варна, важното е да я открие по начин, по който няма да я забрави след това. Изкуството е един от най-добрите начини за тази цел.

– Голямата новина, свързана с „Варненско лято“, избухна още в края на април с обявеното завръщане на Джон Малкович в България. Този път за „Адска комедия: Признанията на един сериен убиец“, спектакъл със симфоници, за който билетите свършиха за денонощие. Как се спряхте на това заглавие от репертоара на Малкович?

– От години преследваме този спектакъл, защото е интересен със своята документална основа, а и е уникално съчетание между драматичен разказ и оперна музика. Трябва да влезеш като „спирка“ в едно или друго международно турне на спектакъл от подобен калибър, за да можеш да разчиташ да го програмираш. Но тъй като си партнираме, както вече споменах, с музикалния фестивал „Варненско лято“, артистичният му директор Марио Хосен помогна да установим контакт с музикантите от Виенската академия и това даде желания резултат.

– Как протекоха преговорите за случването на събитието във Варна? Самият Джон Малкович има ли някакви специални изисквания за комфорт към вас за периода, в който ще на родна земя?

– Актьори от подобен ранг не водят лично преговорите за своите ангажименти. Ние преговаряме с импресарската агенция, която представлява интересите на всички участващи. Не бих казал, че сме били изправени пред необикновени изисквания.

– Кога се очаква да пристигне и ще има ли предвидено време за репетиции?

– Времето  за международното турне на спектакъла е много сгъстено. Трупата идва от Тимишоара, Румъния – град, който тази година е културна столица на Европа. Имат за репетиции 1 ден. След представлението във Варна продължават своето турне на Балканите.

– Какви качества трябва да притежават хората на ръководни позиции зад фестивал с такъв мащаб? Голямото сърце, любовта към изкуството и добрият английски едва ли са достатъчн?

– Не, не са достатъчни. Трябва преди всичко да познаваш развитието на театъра в световен мащаб и особено най-актуалните му тенденции. Неслучайно по-голямата част от екипа на фестивала са театроведи. Защото един фестивал не е само въпрос на мениджмънт и маркетинг. В основата е изграденият естетически вкус, познаването на театралния език и на участниците в театралния процес. Да не забравяме и публиката – може би най-голямото неизвестно във фестивалното уравнение. Трябва да я обичаш, за да се опитваш да я водиш в определени посоки, но внимателно и с разбиране.

– Кой е вашият любим момент от фестивала?

– Познавам дали един програмиран спектакъл е имал успех по овациите на публиката. Също и по концентрацията й по време на представление. Когато зрителите наистина са развълнувани, те реагират по начин, който издава особен трепет и екзалтация. И когато ги усетя, си казвам „Имаше смисъл от тази среща!“. Това е най-любимият ми момент.

– По скалата от 1 до 10, бидейки свидетел на целия калейдоскоп от родни спектакли в афиша на феста, как бихте оценили нивото на театъра ни в момента?

 – Не си позволявам подобни оценки, защото те са много лесни. Преди всичко в българския театър се чуват много и различни гласове. Някои от тях са силни, други са приглушени. Но така е навсякъде по света. Ще ми се да видя повече неочаквани театрални проекти. В момента системата за подпомагане на българските театри на национално ниво стимулира повече познатите заглавия и вече утвърдените имена. И все пак, всичко зависи от отделната личност и от отделната театрална формация.

– Ако трябва да сравните духа и характера на „Варненско лято“ с книга, коя би била тя?

– В момента „Времеубежище“ на Георги Господинов е най-нашумялата българска книга. Заглавието й наистина е забележително. Мога да кажа, че театралният фестивал „Варненско лято“ е моето времеубежище.