Пиесата “Оскар и розовата дама” на Театър 199 ме “сграбчи за гърлото” и дълго време не напусна мислите ми. Зад въздействащия ѝ сюжет се крият тежка житейска тематика, но същевременно и хумор, красота и надежда. Представлението задава онези важни въпроси, които често сме твърде уплашени да попитаме сами.

Какво бихте направили, ако някой ви каже, че ви остават едва 12 дни на земята? Вероятно мигновено ще бъдете обзети от страх, а вероятно и опустошително отчаяние? Не и ако сте дете. Макар и често да бъдат подценявани заради крехката си възраст, в подобни ситуации те сякаш

не се поддават на емоциите като възрастните, а по-скоро действат рационално,

задавайки си въпроса – защо хората страдат. Отговорът му иска да научи и 10-годишният Оскар (Радина Боршош), който е нелечимо болен от левкемия. Кой обаче би могъл да му го даде? Може би някоя висша сила? Самият Господ?  

“Дядо Боже, аз съм Оскар”…задрасква и смачква листа. Как да напишеш писмо до човек, който не познаваш, и къде да го изпратиш, ако не знаеш адреса му? – С малко вяра. Оскар обаче вече не вярва нито в Дядо Коледа, нито в Господ. 

Той вижда единствено реалността. Често “лицето ѝ е” грозно и отблъскващо – болницата се  е превърнала в негов нов дом, а от погледите на лекарите и родителите му „бликат“ съжаление и вина. Единственият

лъч „светлина“ в болницата внася маминка Роза

(Мария Стефанова) – възрастна дама в розова престилка, която се грижи за терминално болните деца. Именно тя е човекът, който помага на Оскар отново да повярва в чудесата на живота.

Маминка Роза всекидневно му разказва забавни и красиви измислени истории за младостта си – как е била умела кечистка и е тръшкала всички си опоненти на тепиха с лекота. Тя е и човекът, който не му спестява истината.

Оскар е много близо до смъртта –

от нея го делят едва 12 дни. 

Да, рано или късно всеки един човек стига до тази повратна точка от житейския си път. Когато обаче става дума за дете, сякаш чувството за несправедливост у всеки един от нас се обостря. Може би това е защото до момента сме

привикнали да приемаме живота си за даденост,

а не живеем с мисълта, че всеки един ден би могъл да ни бъде последен.

12, 11, 10…времето на Оскар отлита, но благодарение на играта, която играят с маминка Роза, „гасненето“ му пред очите на публиката се осъществява някак плавно, замаскирано зад усмивки и положителни емоции. 

Тя му предлага да приема всеки ден от живота си за 10 години. Така малкото момче неусетно се превръща в тийнейджър, млад мъж, а по-късно и в старец. През “годините” той съумява да преживее всяка една емоция, която ни подтиква да се чувстваме живи –

първите влюбване и целувка…Ах, тази прекрасна Пеги Блу.

Преминава и през първото си любовно разочарование. Макар и да са отминали едва няколко дни, Оскар всъщност съзрява с години, а с него расте и вярата му. С Господ вече са приятели и всекидневно си разменят писма. Предполагам, че именно това е ролята на дамите в розово – да вдъхват живот и надежда дори и в най-безнадеждните ситуации, да са верен приятел, изкусен разказвач и съветник.  

Достолепието на актрисата Мария Стефанова я прави идеалната розова дама. Тя излъчва

майчина топлина и мъдрост,

чрез които успява да направи последните дни на Оскар изключително щастливи. От началото на пиесата до самия ѝ край той претърпява изключително интересна метаморфоза. Преминава не само през различните стадии на порастване, но и през тези на вярата. От малко момче, което смята Дядо Коледа и Господ за измислица, се превръща в „мъж“, според който

молитвите могат да постигнат чудеса –

промени представени по забележителен начин от Радина Боршош. 

Трудно е да се определи дали Оскар, или маминка Роза е главният персонаж в представлението. Може би защото идеята на пиесата не е толкова да наблегне на историята на отделните индивиди, колкото да постигне една по-възвишена цел – да подтикне публиката да се замисли докъде се простират страховете ѝ и как да ги преодолее, за да живее тук и сега, защото времето минава неусетно и може да бъде коварно. 

“Оскар и розовата дама” на Стефан Спасов разтърсва и просълзява, докато  Радина Боршош и Мария Стефанова омагьосват с таланта си. Осмелете се да пристъпите прага на Театър 199 и да съпреживеете последните дни на малкия Оскар. Той и маминка Роза могат да ви предадат много ценни уроци за това как да обичате, живеете и да не губите вярата си. Следващата възможност е на 8 юли.