Смях и възторжени поздрави огласят входа на Театър „Азарян”. Пред него се е извила опашка от артисти. Почувствах се сякаш случайно бях попаднала на приятелска среща между състуденти от НАТФИЗ. А може би в действителност беше така? Тя беше от онези  – чаканите дълго време, по време на които човек с трепет и топли чувства се връща в миналото. Най-яркият спомен за вечерта несъмнено беше този за проф. Крикор Азарян. Както повелява традицията, студенти на незабравимия режисьор се бяха събрали за специално събитие –

90-годишнината от неговото рождение.

В негова чест актрисата Ива Тодорова представи пред публика своя моноспектакъл „Ива е онлайн”.

„Мисля, че повечето представления, които играят студентите му, частично са посветени на него, заради нещата, на които ни е научил. Той не правеше това сам. До него бяха Тодор Колев, Николай Поляков и много други“, изтъкна тя.

По своята същност моноспектакълът ѝ беше една от онези пиеси, които поставят на преден план любовта във всичките ѝ форми. Понякога тя може да бъде несподелена, друг път – болезнена, в трети пък –основаваща се на отдаденост и грижа. Пречупена през камерата на един лаптоп, изповедта за

трагикомичните житейски ситуации,

в които попада Ива, не остави нито един човек в залата безразличен. Завладяващите обрати и признания бяха погълнали дълбоко цялата публика. Дотолкова, че в края на представлението Ива Тодорова благодари, че всички са успели да се откъснат от телефоните си за няколко часа. Изказването ѝ ме накара да се замисля колко обсебени сме всъщност  днес от технологиите – как

живеем, затворени в едно малко преносимо устройство,

а междувременно светът около нас разказва красиви истории.

Представлението по случай 90-годишнината на Крикор Азарян беше уважено не само от учениците му, но и от министъра на културата Кръстю Кръстев и ръководството на НДК.

„Вярвам, че за Крикор Азарян изкуството на мига беше преди всичко духовна потребност, на която никога не изневери. В търсене на нещата отвъд видимото и във вселената на въображението –

Крикор Азарян създаваше невероятни светове.

Неговият прочит на театъра не беше претенциозен или измамен, а жив и винаги изправен пред силуета на истината. Затова и публиката му вярваше безпрекословно, затова и учениците му и до днес съхраняват ревностно уроците и разговорите си с него”, изтъкна ресорният министър.

Той продължи речта си, споделяйки една своя мечта с всички присъстващи – „съвременният български театър да диша в духа на Азарян и да продължи да вдига летвата до невероятност”.

„Щастлив съм, че едноименният

Театър „Азарян” отново отваря широко врати

за публиката с обновен облик, за да продължи да бъде едно от духовните убежища за хората и да се развива като платформа за диалог между различните изкуства”, отбеляза още Кръстев.

Непосредствено след края на представлението беше връчена и наградата за ярки творчески постижения на Фондация „Крикор Азарян”. Получи я режисьорът Николай Поляков. Бурни аплодисменти го съпроводиха до сцената, където след топла прегръдка със своята възпитаничка Ива Тодорова той взе заветния плакет.

„Трудно се говори след такова представление. Казах нещо на ухото на Ива, ако продължа – ще се разчувствам. Приемам наградата”, каза той с усмивка.