“Шишарки” – привидно най-обикновени “плодове” на иглолистно дърво, а всъщност силна метафора за човешкия живот. Знаехте ли, че видът банксия серрата, който има подобни на шишарка цветове, отново „ражда цвят” дори да бъде опожарен? Може би по същия начин едно семейство, което е преживяло тежки психически и физически травми,
може отново да събере счупените парчета
и да продължи живота си. Или пък не? В търсене на отговор се впускат сестрите Вероника (Костадинка Арътлъкова) и Стела (Виттория Николова), както и техните партньори Алекс (Петър Дочев) и Асен (Асен Мутафчиев) на сцената на Театър 199 “Валентин Стойчев”.
Семейна вила сред гората и рожден ден – две предпоставки за прекрасен уикенд, изпълнен с веселие. Разбира се, ако гостите на юбилея на Вероника не бяха спрели да контактуват един с друг за цели две години. Каква всъщност може да е причината за тежкия разрив в отношенията им? – Непоправим инцидент, който осакатява Стела и
води Асен право към ръба на отчаянието,
тъй като бива разяждан от вина.
Стела, която е загубила крака си в катастрофа, е един от представители на хората в неравностойно положение, които избират да се изолират от света след случилото ѝ се. Може би е обзета от страх или срам? Всъщност водещ за решението ѝ е стремежът да не бъда съжалявана от околните,
да не бъде съдена не по постъпките и таланта си, а по липсващия си крайник.
От една страна, подбудите ѝ са напълно разбираеми, а действията ѝ – очаквани. Подобна драстична промяна може да бъде сравнена с разпадането на целия свят, който човек е познавал до момента. Често след подобни инциденти близките им възкликват “Поне е жив”. Ужасът обаче настъпва, когато пострадалият човек не може да се адаптира към новата реалност и болката, заради което предпочита да не е сред живите. Самата Стела е от тези, вярващи, че ако няма човек – няма проблем. Пропаднала в бездната на себеотрицанието, тя не само отказва да прости и продължи да живее, но и отблъсква всеки, който я обича.
Неин спътник в живота е Алекс. Той е млад и общителен мъж, за който са характерни широките усмивки и приповдигнатото настроение. Зад цялото това щастие обаче прозира неговата умора – не толкова физическа, колкото психическа. Характерно за половинките на хора, преживели подобни инциденти, той
опитва да изтрие тъгата от живота на Стела,
“заливайки я с комплименти” и обяснения в любов. Тя обаче парира всеки негов опит за нежност, защото според нея след случилото се е по-малко женствена и талантлива.
Именно в центъра на този омагьосан кръговрат се появява образът на трети човек. Сянката на предполагаемата изневяра е надвиснала и над семейството на Вероника и Асен. Децата ли са единственото, което трябва да задържа двама родители заедно, ако любовта е останала на заден план, а
комуникацията е насилствена и основаваща се единствено на скандали?
Двамата дълго време вярват, че е така, но много грешат. А това тяхно „объркване“, предизвикано от чувството за вина, може да доведе до край на брака им.
Въпреки драматичната тематика и дълбоките послания в „Шишарки“, не мислете, че в пиесата липсват забавни моменти. Те обаче минават като на забързана лента пред очите на публиката. Хуморът сякаш по-често клони към
сарказъм, който може да бъде разглеждан като защитен механизъм –
като стена, издигната от наранен човек, опитващ да предпази сърцето и тялото си от болката. В моментите, когато се чувстваме най-силно наранени, е може би най-важно “да обърнем поглед” към прошката, тъй като тя е едно от малко неща, които ще ни позволят да продължим напред.
Краят на “Шишарки” остава отворен, а въпросът успяват ли Стела, Вероника, Асен и Алекс да заздравят връзката си не получава отговор. Затова пък пиесата подтиква самата публика да преосмисли ключовите решения, които взима за живота си – дали да бъде жертва и да продължи да мрази, или да приеме действителността и живее пълноценно.
Следващата дата, на която можете да гледате “Шишарки” преди Театър 199 да излезе във ваканция, е 12 юли.
