В коридора е шумно. Някой вика отнякъде. „Не би трябвало представлението да е започнало“, си казвам, поглеждайки часовника, но откъде тогава е тази глъчка. Прилича на истинска суматоха. И то каква – суматоха от Турну Мъгуреле чак до Битоля, от селото, през гората, та чак до Космоса,

суматоха цветна, колкото героите на сцената.

А заглавието на пиесата говори само за себе си – „Суматоха“ от гениалния Йордан Радичков. Прочитът на „нетеатралния текст“ на Радичков е под ръководството на проф. Ивайло Христов, а живот на представлението вдъхват актьорите от неговия клас- випуск 2021 г.

Тук, още в началото, е мястото да изразя

голямото си възхищение от актьорската игра на младите таланти.

Те така добре се бяха слели с образите си, че гледайки ги, забравяш, че всъщност си на театър, че почти няма декори и че уютното камерно пространство на „Червената къща“ сякаш трудно ги побира. Героите са изключително хумористични, но изиграни точно от тези актьори придобиват плътност и способността да те разсмеят искрено.

Преподавателят ми по кино твърдеше, че едно ревю не трябва да съдържа дълги безсмислени списъци с имената на актьорите и хората от екипа. Аз обаче смятам, че тези момчета и момичета заслужават да споменем имената им, заради страхотната работа, която са свършили.

Като на стара българска лента виждаме филм, който започва с надписите, но токът спира и тогава се запознаваме с колоритните образи. Гоца (Теодор Кисьов) е загубил прасето си, а Араламби (Ясен Атанасов) кравата си. Лило (Вилиян Гешев) пък е намерил лисица, която може би е умряла или пък просто се преструва. Образът на Марио Василев твърди, че жабата е мрачно животно, а този на Александър Григоров е опитен ловджия. Той води групата, преследвайки суматохата, разказвайки за белите вълци и как те са го водили и на градската суматоха, която се казва „приключение“. Но според ловеца тя „Даже не мирише на суматоха“.

Несъмнено едни от образите, които предизвикваха най-много смях, бяха тези на двамата цигани конекрадци, изиграни от Ростислав Дамянов и Ахмет Исмаил. Те могат да ви продадат всичко и имат точно това, от което се нуждаете. От тях запомнете едно: „Баба ми, фараонката, казваше:

„Ако ти не вържеш нещо в една суматоха, гледай тя да не те върже“.

Петраки пък (Радослав Радев) първо беше глухоням, а после толкова приказлив, че се наложи Араламби да го посъветва: „Ще се мъчиш с говора да прикриваш мислите“. Така – насред смеха се прокрадваха тук-таме реплики, пълни с мъдрост и истина, които провокират и замислят (типично в стила на Радичков).

„Суматоха“ е от 1967 г., но е някак непреходна. Не е ясно в кое време се развива действието – старият селски диалект, костюмите и историите на част от героите ни пренасят назад в миналото, но тениската на Жустин Бибер (Джъстин Бийбър) на Шушляка (Йоан Попов), който кара тротинетка, някак не се вписва в аграрната картинка и ни препраща към настоящето.

Последният от героите Зеленото дърво, изигран от Иван Шуманов, страшно много ми напомни на Малкия принц – със своята невинност, смели, но, за съжаление, попарени мечти. Оказва се, че в суматохата мечтите за зелените дървета сякаш изчезват.

Трябва да споменем и трите женски образа, изиграни от Полина Грозданова, Никол Оташлийска и Елена Арабаджиян, както и музикалното изпълнение на Жаклин Даскалова.

За допълнителното изграждане на образите определено допринасят и костюмите, дело на Марина Янева.

В крайна сметка ще попитате „Защо „Суматоха“? „А, защо не?“, ще отговори Ивайло Христов. А Радичков ще напише: „Суматохата е като човека понеже е човешко дело и трябва много внимателно да се изучи преди да се влезе в нея“.

Тя може би е реално същество, място или просто илюзия. „Тука настъпи една суматоха… Не може да ѝ видим още сметката“, казва Араламби. Всеки я възприема различно и на всеки тя влияе различно. Трябва ли да се справим с нея? Да търсим ред в хаоса? А може би, както казва Лило „Хитростта с хитрост се побеждава“, така че суматохата се побеждава само с още суматоха…