„Детска история“ е част от тетралогията „Бавно завръщане“ на носителя на Нобелова награда за литература – Петер Хандке. В новелата авторът разказва десет години от живота на един мъж след раждането на неговото дете. Той отглежда сам своята дъщеря след раздялата с нейната майка. „Детска история“ обаче е и
история за самотата и отчуждението, за кризата на разпадането на семейството,
за трудността да се впишеш, за ранимостта, за справянето. Представлението е опит за театрален дневник, в търсене на метафизика на тривиалното, когато едно дете се появява в живота на един възрастен.
Втората премиерна дата на представлението по идея на Елена Димитрова е на 05 ноември от 19:00 ч. в РЦСИ „Топлоцентрала“.
Творческият екип на „Детска история“ е съвсем същият, като този, който работи по създаването на „Сеч. Една възбуда“. В главната роля на този своеобразен диптих по австрийски текстове е Явор Костов-Йондин. Сценографията е на Ралица Тонева, а музиката на Любомир Брашненков. За мултимедията отговаря Клара Стоянова.
„Интересуваше ме тази, т.нар „непрозрачна точка“ на съществуване, някакъв тайнствен и много подривен вътрешен свят, който усещах в този текст. Героят нарича себе си „наблюдател“, „участник в монументален филм“, в някакво кино на света. Всъщност той е един анонимен човек, радикално несъгласен с актуалната история – човек, който търси своята идея за свят, подобен на „райски сън“; човек, който опитва да открие изход от света и човек, който не може и не иска да се приспособи. Той има своя таен коридор на различно съществуване, далеч от историческите процеси. Живее по-скоро в някакво митично време. С появата на детето в живота му, като че ли започва някаква друга история,
епос, в който той постепенно открива „епифаниите на ежедневието“,
както ги нарича Явор Костов-Йондин. И започва да изпитва отговорност в космически план. От баща се превръща в пазител на всички деца. От наблюдател на живота е принуден да живее.“, разказва Елена Димитрова.
В скрит мотив на представлението се превръща тревогата, че
живеем до реални войни, ставаме свидетели на ежедневно насилие и злоупотреба,
но съществуваме „спокойно“ и прагматично. Можем ли да спасим децата между утопиите и актуалните катастрофи на днешния ден. „Може ли да се напише „друго сказание“, извън „природосъобразната драма на унищожението?“ Това са основните въпроси, които вълнуват героя на Явор Костов-Йондин в „Детска история“.
Петер Хандке е смятан за един от най-ярките представители на съвременната немскоезична литература. През 2019 г. му е присъдена
Нобелова награда за литература
„за въздействащата работа, която с езикова изобретателност изследва периферията и спецификата на човешкия опит“.
Той пише романи, театрални пиеси, разкази и новели, многобройни есеистични текстове и литературна критика. Той е автор на филмови сценарии, които режисира сам или работи заедно с режисьора Вим Вендерс. Живял е в Австрия, Германия, Франция, САЩ. Носител е на повече от двайсет авторитетни литературни и филмови награди, сред които са
отличията „Герхард Хауптман“, „Франц Грилпарцер“,
„Франц Кафка“ и Голямата австрийска държавна награда за литература. Роден е през 1942 г. в южна Австрия през в семейството на австриец и словенка. Следва право в Грац. Там постъпва в „Грацката група“ – сдружение на млади австрийски автори, които публикуват в литературното списание „Манускрипте“. Сред членовете ѝ са Елфриде Йелинек, Михаел Шаранг и Барбара Фришмут.
Хандке е критикуван за политическите си просръбски позиции, които стават публични в края на 90-те около. Той присъства на погребението на бившия югославски диктатор Слободан Милошевич и държи реч на гроба му.
