На 24 май 2024 г. ще се проведе 33-тата церемония по връчването на театралните награди „Аскеер“. На пресконференция в сцена-клуб „МаксиМ“ на Театър Българска Армия бяха обявени тазгодишните претенденти за наградата.
На сцената, представящи номинациите бяха актрисата Ели Колева, Борис Радев, проф. Владимир Атанасов, Георги Къркеланов, председател на фондация „Академия Аскеер“ и Йордан Алексиев, заместник-директор на театъра.
Гала-спектакълът по връчване на наградите за постижения в театралното изкуство „Аскеер 2024“ г. е
посветен на 95 г. от рождението на Йордан Радичков
и носи името „Театрална суматоха“. Сценарият и режисурата са поверени на Борис Радев.
„Спектакълът ни отново ще бъде отражение на това, което се случва в обществото и връщане към театралната суматоха на Радичков“, каза Георги Къркеланов. А Борис Радев добави: „Ще се опитаме да дадем отговор на въпроса „Що е то суматоха?“ и каква е нашата роля в нея. Самият Йордан Радичков казва „Малко знаят какво е суматоха, но всички искат да участват“.
„Нашите награди са единствените, в които професионалисти актьори, колеги от нашия театър награждават актьори“ изтъкна още Георги Къркеланов.
Наградите „Аскеер“ имат 11 спектаклови категории. Ето и кои са номинираните:
Съвременна българска драматургия
• Борис Кръстев за „Кулата“, Театър 199 „Валентин Стойчев“
• Мария Страшилова за „Кино „Лента“ – продуцент: Сдружение „Шум и Бяс“, Кино „Влайкова“
• Теа Денолюбова за „Боже мой“ – Народен театър „Иван Вазов“.
Изгряваща звезда
• Калоян Желев за ролята Кристофър Буун в „Странна случка с куче през нощта“ по романа на Марк Хадън, сценична адаптация Саймън Стивънс, реж. Боян Иванов, Драматичен театър „Сава Огнянов“– Русе
• Сдружение „Шум и Бяс“ за „Кино „Лента“ от Мария Страшилова, Кино „Влайкова“
• Теодор Ненов за ролята на Грегор Замза в „Преображението“ по Франц Кафка, реж. Веселка Кунчева, Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград
Водеща женска роля
• Климентина Фърцова за ролята ѝ на Алис в „Отблизо“ от Патрик Марбър, реж. Елица Йовчева, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
• Мария Стефанова за ролята ѝ на Розовата дама в „Оскар и розовата дама“ от Ерик-Еманюел Шмит, реж. Стефан Спасов, Театър 199 „Валентин Стойчев“
• Радена Вълканова за ролята ѝ на Путин в „Хага“ от Саша Денисова, реж. Галин Стоев, Народен театър „Иван Вазов“
Водеща мъжка роля
• Александър Тонев за ролята му на Михаил Василиевич Платонов в „ПЛАТОНoff“ от А. П. Чехов, реж. Маргарита Младенова и Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“
• Йордан Ръсин за ролята му на Принцът в „Кулата“ от Борис Кръстев, реж. Съни Сънински, Театър 199 „Валентин Стойчев“
• Константин Соколов за ролята му на Петър в „Ботушът“ от Лило Петров, реж. Стоян Радев Ге. К., Театрално-музикален продуцентски център Варна – Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна
Поддържаща женска роля
• Александра Василева за ролите на Библиотекарката, Медицинска сестра и Персефона в „Петрови в грипа и около него“ по Алексей Салников, реж. Боян Крачолов, Народен театър „Иван Вазов“
• Илиана Коджабашева за ролята на Маргарита Симонян в „Хага“ от Саша Денисова, реж. Галин Стоев, Народен театър „Иван Вазов“
• Маргита Гошева за ролята на Пития в „Едип и пророците“ по Софокъл, реж. Диана Добрева, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
Поддържаща мъжка роля
• Иван Николов за ролите на Леонардо, Игор и Издателят в „Петрови в грипа и около него“ по Алексей Салников, реж. Боян Крачолов, Народен театър „Иван Вазов“ и ролята на Николай Иванович в „ПЛАТОНoff“ от А. П. Чехов, реж. Маргарита Младенова и Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“
• Нено Койнарски за ролята на Осип в „ПЛАТОНoff“ от А. П. Чехов, реж. Маргарита Младенова и Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“
• Недялко Стефанов за ролята на Симеон в „Ботушът“ от Лило Петров, реж. Стоян Радев Ге.К., Театрално-музикален продуцентски център Варна – Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна
Моноспектакъл
• „Докато смъртта ме раздели“ от Дъг Райт, режисура Надя Панчева, сценография и костюми Илина Грозева, звукова среда Гьорги Георгиев – Антика и Мария Радева, художник осветление Иля Пашнин, дизайн Христо Христов, с участието на Димитър Ангелов, SPAM Studios
• „Луцифер“ от Хосе Варлета, сценичен вариант и постановка Николай Младенов, сценична среда и костюми Боян Арсов и Николай Младенов, музикално оформление Мартин Каров, с участието на Боян Арсов, Държавен Сатиричен Театър „Алеко Константинов“
• „Prima Facie” от Сузи Милър, консултант Светлана Янчева, сценография и костюми Ванина Цандева, графичен дизайн Теодора Симова, с участието на Елена Телбис – продуцент: БАЗА Х
Режисура
• Анастасия Събева за „Крали Марко – последната балканска легенда“ от Владимир Левчев, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе
• Валерия Вълчева за „Замъкът” по Франц Кафка, Музей „Земята и хората“
• Веселка Кунчева за „Преображението“ от Франц Кафка, Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград
Най-добро представление
• „Крали Марко – последната балканска легенда“ от Владимир Левчев, реж. Анастасия Събева, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе
• „Красива птичка с цвят зелен“ по Карло Гоци, реж. Анастасия Събева, Драматичен театър „Гео Милев” – Стара Загора и Държавна опера – Стара Загора
• „Преображението“ от Франц Кафка, реж. Веселка Кунчева, Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград
Сценография
• Мариета Голомехова за „Портретът на Дориан Грей“ от Оскар Уайлд, реж. Веселка Кунчева, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово и за „Преображението“ по Франц Кафка, реж. Веселка Кунчева, Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград
• Мира Каланова за „Едип и пророците“ по Софокъл, реж. Диана Добрева, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
• Теодора Лазарова за „Красива птичка с цвят зелен“ по Карло Гоци, реж. Анастасия Събева, Драматичен театър „Гео Милев” – Стара Загора и Държавна опера – Стара Загора
Костюмография
• Елена Нацариду за „Крали Марко – последната балканска легенда“ от Владимир Левчев, реж. Анастасия Събева, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе
• Мариета Голомехова за „Портретът на Дориан Грей“ от Оскар Уайлд, реж. Веселка Кунчева, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово и за „Преображението“ по Франц Кафка, реж. Веселка Кунчева, Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград
• Свила Величкова за „Опасни връзки“ от Шодерло дьо Лакло, реж. Станка Калчева, Младежки театър „Николай Бинев“
Театрална музика
• Владимир Ампов – Графа за „Ппипи Дългото Чорапче“ от Астрид Линдгрен, адаптация Юхан Гиле, реж. Венцислав Асенов, Младежки театър „Николай Бинев“
• Емилиян Гацов – Елби за „Игри в задния двор“ от Една Мазия, реж. Николай Поляков, Театър „София“
• Милен Апостолов за „Портретът на Дориан Грей“ от Оскар Уайлд, реж. Веселка Кунчева, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово и за „Преображението“ по Франц Кафка, реж. Веселка Кунчева, Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград
Тази година „Академия Аксеер“ удостоява с почетен „Аскеер“ актрисата Мимоза Базова, а голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство „Аскеер 2024“ ще получи актьорът Руси Чанев.
„Руси Чанев е в полезрението ни още от преди три, четири години и сега много
категорично цялата трупа реши да връчи наградата на нашия колега Руси Чанев“,
каза Къркеланов. И продължи: „Той е толкова скромен и в момента притеснен, че сме се спряли на него, че направо не иска да приеме наградата“.
„Много е страшно в забвение да попаднат големи актьори с огромни отличия и принос към точно този театър. Това е един вид продължаване на паметта“, продължи Къркеланов.
„Самата Мимоза Базова е сред създателите на наградите „Аскеер“,
така че нейното място и роля в българското театрално изкуство са неоспорими“.
Относно избирането на спектаклите, които да влязат в борбата за „Аскеер 2024“ Георги Къркеланов каза, че са изгледани над 120 представления. „Тези номинации са отражение на вкуса, качествата и на това, което си представя Театър Българска Армия за
стойностен, класически, хубав театър.
Театър с послание, визия за бъдеще и театър за случване и за удоволствие на публиката, защото театър без публика не е театър“, заяви Йордан Алексиев – заместник-директор на Театър Българска Армия.
Впечатление прави фактът, че голяма част от номинираните тази година са представления или артисти от театрите извън София. „Това означава, че има пробуждане в българския театър и на извънстоличните сцени започват да се правят все по-качествени театрални продукти и това се забелязва от трупата на Театър Български армия“, коментира Алексиев.
