„Единствен по рода си“, „събитие на българската сцена“ – това са суперлативи, които често чуваме по повод какви ли не събития от културния свят. Подобни думи се използват толкова често, че са се изтъркали. Можем обаче с пълна увереност и чиста съвест да сложим прилагателното „уникален“ към мюзикъла „Йоан-синът на гърма“.

В продукцията участват над 70 човека,

които в продължение на година и половина посвещават свободното си време на подготовката на проекта. Много от тях не са професионални актьори или танцьори, други пътуват специално до столицата, за да вземат участие и никой не получава финансово възнаграждение за това. Правят го просто, защото са убедени, че си струва и „Йоан-синът на гърма“ е кауза, по-голяма от тях самите. Хората, които стоят зад този проект силно вярват – в посланието, което предават, в успеха и смисъла на мюзикъла.

Спектакълът е независим, самофинансира се и въвлича толкова различни и талантливи хора, че

когато се съберат на едно място атмосферата във въздуха се променя.

От началото на 2024 г. представлението се играе на сцената на кино „Люмиер“, а нестихващият интерес е причината то да продължи и през следващия театрален сезон.

Животът на този мюзикъл обаче започва „много отдавна в една далечна галактика…“. Е, почти… Ражда се в главата на режисьора Антон Радославов, който е и автор на музика и текста.

За първи път „Йоан-синът на гърма“ е поставен преди повече от десетилетие,

а сега се връща на сцената, за да намери нови сърца, които да докосне. Както го направи с мен…

Никога не бях гледала на живо мюзикъла, но дори и на запис той остави траен отпечатък в мен. Днес имам удоволствието да съм част от възобновения спектакъл и да преживея магията, както на това изкуство, така и на конкретната история. Стоя зад кулисите и наблюдавам случващото се на сцената. Макар да знам много добре какво следва, всеки път, потапяйки се в атмосферата се разчувствам. Макар да знам и репликите наизуст непреходният и стойностен хумор винаги ме разсмива.

„Йоан-синът на гърма“ е история за търсене на смисъла, за бунта и въпросите, които всеки си задава, често дори негласно.
„Казват, че светът не е чакалня. Какво тогава правим и защо сме тук?“ се пее в мюзикъла. Това се пита и Йоан – синът на Заведей и търси изход от този свят-гара, където всеки си тръгва, когато му дойде влака,

а тайната на мирозданието е скрита някъде там – отвъд жълтата линия.

Години по-късно, заточен на остров Патмос Йоан си припомня своя живот, своя бунт и своя път през отчаянието, към надеждата и вярата. Път, който го превръща от бунтовният „син на гърма“ в Апостола на любовта, както е известен и до днес.

В ролята на малкия Йоан влизат талантливите Димитър Георгиев и Кристиан Алипиев, порасналия Йоан е изигран от Матей Вакавлиев, а ключовата роля на Исус е поверена на Свежен Младенов и Давид Крумов.

Още едно специално нещо в представлението е участието на музиканти на живо. Те са: Самуел Евтимов (пиано), Ирина Свиленова (китара), Исак Бенбасат (барабани), Роман Федоров (бас), Ивайло Вакавлиев (саксофон) и Константин Томов/ Константин Кучев (цигулка).

Солата на цигулка и саксофон красиво допълват музикалните изпълнения.

Ако седите на предните редове до последно може да не разберете, но със сигурност ще чуете, че в песните на живо се включват и хористите на София Госпъл хор, който с гласовете си пълнят залата.

„Йоан-синът на гърма“ е пътешествие, на което всеки си струва да поеме. Когато от силата на думите и приливът на емоции гласът на главния герой трепери, когато в изправената на крака публика се виждат хора с просълзени очи и искрени усмивки – тогава знаеш, че това, което правиш има смисъл.