Когато видиш, че един проект е по идея на Еделина Кънева, по сценарий на Юрий Дачев, под режисурата на Камен Воденичаров и по песните на Стефан Диомов, оркестрирани от Георги Милтиядов, очакваш нещо впечатляващо. А името на проекта е фраза, която дори изречена като заглавие на мюзикъл веднага зазвучава в главите ни с характерната си мелодия – „Здравей! Как си, приятелю?“.

Любимата песен от репертоара на група „Тоника“ и още над 20 парчета, композирани от Стефан Диомов, са съчетани в едноименния мюзикъл на сцената на Музикалния театър. Премиерата му беше през април тази година, а през лятото, в рамките на турне, обиколи и няколко български града. 

Това определено е една история с бургаски привкус.

Щом диригентът – маестро Георги Милтиядов, застава пред оркестъра, той засвирва и публиката се пренася на едно от най-емблематичните места в Бургас – там, където Морската градина и водите събират хоризонтите си, място на срещи и раздели. Именно с една среща започва и сюжетът – събиране на класа след 30 години.

Главните герои нямат имена, но пък в историята не липсва една „малка дъщеря – Мария“, която се оказва вече пораснала (колкото и на баща ѝ да не му се иска). 

Ставаме свидетели на типичен сюжет, в който бивши съученици се събират и неизбежно започват да си припомнят миналото, успехите и битките по пътя и старата любов, която за някои е все още чакана. „Старото“ поколение съвсем неочаквано се сблъсква с новото. На пръв поглед са толкова различни – във възгледите си за живота, по начина на общуване и обличане.

„Какво разбират днешните млади, те са родени закъснели“, казва един от персонажите.

Този сблъсък на поколенията обаче прераства в симпатии. Постепенно се оказва, че все пак имат нещо общо – всички търсят щастието и любовта. 

Макар в центъра на мюзикъла да са композициите на маестро Стефан Диомов, останах с усещането, че цялата продукция – песните и либретото, бяха посветени на нейно величество любовта и то в различните ѝ форми. 

По интересен начин песните на големия композитор бяха преплетени с историята. Неизбежно в главата ми се появи сравнението с мюзикъла „Мама Мия“ по песните на АББА. За да достигнем тази продукция на световно ниво, имаме много път, който да извървим, но все се започва отнякъде…

Друга препратка към световното творчество бяха движения в един от танците, сякаш взети от музикалния клип на песента „Thriller“ на Майкъл Джексън, което ми се стори леко ненужно. Въпреки това обаче танцьорите бяха перфектният фактор, който прави един мюзикъл жив. Хореографията съчетаваше

от класически и изящни балетни движения до брейк танци. 

Всички елементи на сцената заработиха заедно от първото вдигане на диригентската палка до последната изпята нота. Така любимите песни оживяха пред публика, придобивайки плътност и материя.

Цялото действие се развива в рамките само на една луда нощ в Бургас и изгревът на слънцето доведе до края на спектакъла. Нямаше как да се разделим обаче без публиката и всички на сцената в един глас да изпеят още веднъж „Приятели“ и „Здравей, как си, приятелю“. Тогава забелязах двете възрастни дами, седнали до мен, да се хващат за ръка, сякаш затвърждавайки приятелството си. В такива моменти

не просто усещаш, но и виждаш обединителната сила на музиката.

Макар и песните, и самите герои в спектакъла да се връщат в миналото само в мислите си, „Здравей! Как си, приятелю?“ не слага етикети на времената и не идеализира миналото. За това свидетелства и разговор между двама от героите: 

– Къде тръгна?

– Там, където всичко е както преди.

– Няма такова място.

Посланието сякаш е, че миналото не може да се върне, бъдещето не съществува, така че имаме само настоящия момент.

„Стига чертахте планове. Защо си мислите, че всичко е във вашите ръце ли? Обичайте се сега и само сега“, казва накрая героят, който за мен беше олицетворение на гласа на съвестта. Както често става, тези същества, които сякаш не са от нашия свят, напомнят на ангели, облечени в тялото на отхвърлените в обществото – бездомните или просещите. Героят в тази история обаче е поет, разказвач и талантлив музикант. Той знае тайната на изкуството да свириш на две струни – тези на човешката душа. И ни завещава думите си: „Докато имаш две струни, стават чудеса“.