„Титаник“ или “непотопяемият”, както е бил наричан.

„Титаник“ – едва ли има много хора по света, които дори и веднъж да не са чули за него. Едва ли има и много хора по света, които поне веднъж да не са чули вечния хит от 90-те “Сърцето ми ще продължи да бие” на Селин Дион.

Саундтракът към едноименната мега продукция на Джеймс Камерън от 1997 г.

Над 100 години съдбата на най-известния кораб в историята

продължава да е загадка и сюжет за Оскар-и.

Свръх луксозният за времето си океански лайнер – собственост на британската компания White Star Line – потъва трагично в ранните часове на 15 април 1912 г. след сблъсък с айсберг,

убивайки над 1500 души от около 2220 на борда.

Останките му лежат в близост до бреговете на Нюфаундленд, Канада, но мистериозната трагедия регулярно изплува от миналото. А заедно с нея и въпросът към специалисти и лаици “защо се случи всичко това?”

Въпреки, че много теории около обстоятелствата на потъването се превръщат в конспирация, по-надолу следват

няколко достоверни енигми

от историята на „Титаник“. Част от тях може никога да не бъдат разгадани.

Защо капитанът е карал с превишена скорост?

Добре известно е, че „Титаник“ се е движил с пълна скорост, в момента, в който е бил забелязан айсбергът късно вечерта на 14 април 1912 г. Капитанът на кораба Едуард Смит го е задвижвал през Атлантическия океан, въпреки че е имал предупреждения за лед от съседни лайнери.

Във филма на Джеймс Камерън, председателят на White Star Line Брус Исмей е изобразен да призовава капитан Смит да увеличи скоростта, за да стигне в Ню Йорк предсрочно и

да “бъде на първа страница” в пресата.

Тази сцена се основава на истински разговор, подслушан от пътничка в първа класа – оцелялата Елизабет Линдзи Лайнс, която свидетелства след потъването. Именно

нейното свидетелство подсказва, че Исмей е искал да подобри рекорд,

поставен от кораба-сестра на „Титаник“, RMS Olympic, при първото й пътуване от Саутхемптън до Ню Йорк година по-рано. Г-жа Лайнс твърди: „Чух го (Исмей) да прави изявлението: „Ще победим Олимпик и ще стигнем до Ню Йорк във вторник.“

Защо корабът SS Californian игнорира съобщението за тревога от „Титаник“?

След като „Титаник“ се удря в айсберга и става ясно, че корабът потъва, капитан Смит кара екипажа си да изпрати сигнални ракети и да предаде радио съобщения до близките лайнери с

надеждата да получи помощ.

Най-близко до „Титаник“ е SS Californian, малък параход, пътуващ за Бостън, с капитан Стенли Лорд. На борда му не е имало никакви пътници и със сигурност е щяло да се намери достатъчно място за част от екипа на на „Титаник“. Поради заплахата от „леден участък“ капитан Лорд е спрял SS Californian за през нощта. По информация това е било около 22:20 ч. на 14 април,

близо 80 минути преди „Титаник“ да се удари в айсберга.

По това време местонахождението на Californian е регистрирано на около 19 мили североизточно от „Титаник“, въпреки че британското разследване на бедствието по-късно отчита, че е било много по-близо от това – на шест мили. Тук веднага следва въпросът „защо не е помогнал?“ По-рано същата вечер, преди сблъсъка, безжичният оператор Сирил Фърмстоун Евънс от Californian се свърза с „Титаник“ с предупреждение за лед. Съобщението му е  получено от дежурния безжичен оператор на Джак Филипс, който

каза на Евънс да „млъкне“.

Причината е, че заглушавал известията за пътниците от Кейп Рейс, релейна станция на 800 мили. Явно обиден, Евънс изключва безжичното си оборудване.  Вследствие на това така и не получава последвалите радио сигнали от „Титаник“. Това обаче не обяснява

защо калифорнийският екипаж не е проучил факлите,

които са видели да бъдат изстреляни във въздуха – особено като са знаели, че „Титаник“ е наблизо.

Вторият офицер на Californian Хърбърт Стоун твърдял, че е видял няколко ракети и е информирал капитан Лорд, но доказателствата от разследването оттук нататък, са неясни и противоречиви.

Ролята, която калифорниецът от SS играе тази нощ, не е изобразена в епичния блокбастър на Джеймс Камерън от 1997 г., но тя присъства на видно място в британския филм от 1958 г. „A Night to Remember“.

Как е оцелял пекарят на „Титаник“?

Една от най-интригуващите истории за впечатляващо оцеляване от „Титаник“, е тази на 33-годишния Чарлз Джоугин, главният пекар на борда. Неговата съдба се прославя именно с факта колко

дълго е могъл да издържи в ледените води на океана.

Джоугин, нарежда на персонала си да оборудва спасителните лодки с хляб като провизии. Самият той остава до последно в гигантския лайнер.  Във филма на Камерън той е изобразен да стои на перилата, точно до  Джак (Леонардо ди Каприо) и Роуз (Кейт Уинслет). Джоугин се спасява във водата, стоейки в нея около два часа.  Повечето хора са

умряли от хипотермия в рамките на 30 минути,

така че въпросът как той остава жив е повече от релевантен.

Запазените архиви по случая посочват изявления на пекаря, че е пил ликьор, преди корабът да потъне, и според една теория, това му е помогнало да се стопли във водата.  Проучване от 2018 г. заявява обаче, че това е малко вероятно. Въпреки че обикновено се смята, че затопля тялото, консумацията на алкохол реално понижава телесната температура в студено време, като по този начин увеличава риска от хипотермия.

Защо не е имало достатъчно спасителни лодки?

Известно е, че „Титаник“ не е разполагал с достатъчно спасителни лодки, за да побере 2224 души на борда. Ако беше така, много повече стотици – ако не и всички – от

животите, изгубени тази нощ, можеха да бъдат спасени.

Титаник е имал общо 20 спасителни лодки, като всички заедно са могли да поберат 1178 души, малко над половината от общия брой пасажери.

Има няколко предложения защо не е имало повече. Първо, твърдяло се е, че според екипа на „Титаник“, твърде много спасителни лодки ще затрупат палубата и

ще закрият гледката към морето за пътниците от първа класа.

Според запазения чертожен план на „Титаник“, спасителните лодки са били предимно на офицерската алея отпред и на второкласната алея отзад. Междувременно крайбрежната страна от първа класа е била напълно освободена от спасителни лодки, така че пътниците да се любуват на красотата на Атлантика.

Въпреки че към днешна дата изглежда немислимо,

в луксът и величието на „Титаник“, са се криели и част от рисковете

за оцеляването му.

Трагизмът се допълва от факта е, че много от спасителните лодки

не са били пълни до краен предел,

защото се е смятало, че не могат да издържат тежестта.

Струва си да се има и предвид, че опасно остарелите правила за безопасност на „Титаник“ по отношение на спасителните лодки са възникнали почти 20 години по-рано, когато най-големите пътнически кораби са тежали 10 000 тона. С

малко над 46 000 тона

е четири пъти повече от това количество.

Явно буквално и преносно никой не е очаквал, че той може да потъне. Както гласи рекламната брошура на White Star Line от 1910 г. (имайки предвид „Титаник“ и „Олимпик“)

„…тези два прекрасни кораба са проектирани да бъдат непотопяеми“.

Самият капитан Смит остава цитиран така: „Не мога да си представя условия, които биха могли да доведат до потъване на кораб. Не мога да си представя някакво жизненоважно бедствие, което да се случи на този кораб. Съвременното корабостроене е надхвърлило това.“