Есента е най- пъстрият сезон от годината. Той е вдъхновение за много творци в различни сфери на изкуството. Листата започват да променят цвета си, а времето захладнява. Това дава чудесно
вдъхновение за създаване на живописни картини,
лирични стихотворения и мелодична музика.
Есенните цветове се характеризират с топъл и често златист оттенък. Трудно е да си представим картина без характерните за нея червени, оранжеви, жълти, златисти и кафяви оттенъци. Те са дълбоко свързани и с нашите емоции. Това е едно от най-добрите времена за наблюдение на природата отблизо.
Така се раждат едни от най-големите шедьоври в изобразителното изкуство.
Есенен пейзаж с четири дървета – Ван Гог
Ван Гог рисува „Есенен пейзаж с четири дървета“ през 1885 г., в Овер, Ван Гог прекарва много време в рисуване на открито, точно както е правил в дома си в Холандия.
Есента край Сена – Клод Моне
Картината „Есента край Сена“ е една от най-известните картини на Моне и е вдъхновена от серия картини, нарисувани от художника през 1866-7 г.
Тя пресъздава мрачната атмосфера на един есенен ден на река Сена, известна още като Ла Сена. Небето е тъмно и облачно, но има места, през които прониква светлина, за да освети водата и сградите, които са разположени по бреговете ѝ. От двете страни на реката има по няколко дървета, които все още не са изгубили листата си, докато други вече са станали кафяви и оранжеви.
Есен в Бавария – Василий Кандински
Творбите на Кандински са възхвала на природата и любовно писмо към баварския пейзаж. Картината изобразява идиличен пейзаж на гора със зелени листа, червени листа и сини листа на пътека през гората.
Тази картина е една от най-разпознаваемите негови картини, тъй като в нея са запечатани някои от най-емблематичните черти на Бавария, като природната ѝ красота и прогресивния ѝ дух.
„Брезата“ – Густав Климт
„Брезата“ е картина, която може да се тълкува от различни гледни точки: като алегория за смъртта на природата, като символ на духовното израстване или като изображение на селския живот.
Един сезон, изразен в слово
Поетите също вдъхновение от сезоните. Понякога техните стихове са просто свидетелство за славата на природата и включват красиви описания на това, което поетът вижда, чува и мирише. В други стихотворения сезонът е метафора за емоция, която поетът иска да предаде, като съзряване, щедрост на реколтата или края на сезон от живота.
„До есента“ на Джон Кийтс
Одата на Джон Кийтс от 1820 г. за есенния сезон е една от големите класики на поетичното движение на романтизма. Стихотворението е богато описание на красотата на есента , което се фокусира както върху нейната буйна и чувствена плодовитост, така и върху меланхоличния намек за по-кратки дни. Кийтс завършва стихотворението си, напомняйки закриването на сезона и намирайки паралел в красотата на ранния вечерен залез. Думите му описват натрапчивата красота в тишината, която се спуска към зимата.
„Сезон на мъгли и мека плодовитост,
Близък приятел на зрялото слънце;
Заговор с него как да натовари и благослови
с плодове лозите, които се движат около сламени вечери;
Да огъне с ябълки мъховите дървета,
И изпълни всички плодове със зрялост до сърцевината;
За да набъбне кратуната и да напълнят лешниковите черупки
със сладко зърно; За да напъпят още повече,
И още повече, по-късно цветя за пчелите,
Докато си помислят, че топлите дни никога няма да спрат,
За лятото са техните лепкави клетки…
Къде са песните на пролетта? Да, къде са те?
Не мисли за тях, ти също имаш твоята музика, –
Докато преградените облаци цъфтят в мекия умиращ ден,
И докосни стърнищата с розов оттенък;
След това във ридаещ хор малките комари скърбят
Сред речните зълви, понесени нагоре
Или потъващи, докато лекият вятър живее или умира;
И зрели агнета шумно блеят от хълмисти раждания;
Щурците пеят; и сега с леки високи тонове
Червените гърди свирят от градината;
И събиращите се лястовици цвърчат в небесата.“
„Есенни пожари“ на Робърт Луис Стивънсън
„В другите градини
И навсякъде по долината,
От есенните огньове
Вижте димната пътека!
Приятно лято свърши
И всички летни цветя,
Червеният огън пламти,
Сивият дим се извисява.
Пейте песен на сезоните!
Нещо светло във всички!
Цветя през лятото,
пожари през есента!“
„Есенна песен“ на Елисавета Багряна
Дали да сегна да откъсна
последния останал лист
на тази есен късна?
О, дни, изнизани мъниста,
в калта на пътищата разпиляни,
и вие, вечни, живи мои рани…
Не ме научихте на нищо
и нищо може би не струвате,
щом още мога да сънувам
и в сънищата си да вярвам –
и кръз измамите изнищени
да мятам златната сновалка
с новоизсукана надежда.
Не знам дали от тази прежда
за мачтата платно ще стане
на някогашната ми ладия,
с която (както в старите балади)
да стигна в светлото пристанище
на някаква любов…
Но знам – ще стане златоткан покров,
под който сладко ще сънувам
съня, от който няма будене –
и в който няма и заблуди.
„Нищо злато не може да остане“ на Робърт Фрост
Кратката поема на Робърт Фрост от 1923 г. пише за ефектите на времето и неизбежността на промяната и загубата. Той пише за постоянно променящия се цвят на листата през сезоните, за да подчертае това. Той вижда загубата на Едем и скръбта от тази загуба в края на годината.
„Първото зелено на природата е златно,
Нейният най-труден оттенък за задържане.
Нейният ранен лист е цвете;
Но само след час.
След това листът отшумява до лист,
Така че Едем потъна в скръб,
Така че зората отива в деня
. Нищо злато не може да остане.“
Да вкараш есента в ритъм
Листата стават златисти, сутрините са свежи, включвате отоплението за първи път от месеци. Във въздуха се усеща прекрасният привкус на есента и е време за Вивалди.
„Четирите годишни времена“ на Вивалди са четири концерта за цигулка, композирани във Венеция, Италия, в разгара на бароковата епоха през 1720 г. Те са поразителни за времето си: модерни, виртуозни и енергични, използват музиката, за да предизвикат сцена и да разкажат история., пише Classic FM.
Великият италиански композитор е бил гениален в начина, по който е използвал музиката, за да нарисува умело тази сцена и да предизвика сезонно настроение. Нека се потопим част по част в неговия концерт „Есен“, който мнозина смятат за едно от най-великите произведения в класическата музика.
Съвременната популярна музика също черпи вдъхновение от есента. Последните няколко години този пъстър, но изпълнен с меланхолия сезон, кара артисти като Тейлър Суифт и Ед Шийран също да създадат тематични албуми, вдъхновени именно от този сезон. Става въпрос съответно за хитовите записи „Evermore“(2020г.) и „Autumn Variations“(2023г.).
„Evermore“ на Суифт прегръща рефлективната, интроспективна природа на есента, с разказите и атмосферната си продукция, които напомнят за свежия въздух и златните нюанси на сезона. По същия начин „Autumn Variations“ на Шийрън изследва променящите се емоции и лични преходи, които се свързват с есента, черпейки вдъхновение от символичната асоциация на сезона с трансформацията и носталгията. И двата албума използват есенния фон, за да разгледат темите за промяната, загубата и отлитането на времето, така както отлита любовта.
Като за финал, ще ви няколко предложения за филми, които да изгледате през тази есен.
„Общество на мъртвите поети“– Класически разказ за себепознание, чието действие се развива в престижно училище през есента.
„Hocus Pocus“- Забавен и зловещ фентъзи филм, идеален за Хелоуин, с три сестри вещици, възкръснали в навечерието на Вси Светии.
„Когато Хари срещна Сали“- Романтична комедия, чието действие се развива в Ню Йорк, а смяната на сезоните е фон за тяхната любовна история.
„Есен в Ню Йорк“ – Горчиво-сладък романс за фотограф, който се влюбва в млада жена, диагностицирана с левкемия.
„Далеч от рая“ – Драма от епохата, разглеждаща темите за любовта, загубата и обществените очаквания, чието действие се развива в крайградски квартал през 50-те години на миналия век.
