Кубинският министър на културата Алпидио Алонсо приветства решението на ЮНЕСКО да включи болерото в списъка на нематериалното си културно наследство, предаде АФП.
„Предложението беше внесено съвместно от Мексико и Куба – две страни, дълбоко свързани с историята и културата си“, написа той в социалната мрежа Екс.
Болерото се заражда в Сантяго де Куба, югоизточната част на острова,
в края на 19-и век с песента Tristezas на Пепе Санчес.
По-късно се разпространява и в съседно Мексико.
През 1932 г. мексиканката Консуело Веласкес, известна с прякора Консуелито, написва Bеsame mucho – най-известното болеро в света, изпълнявано от Нат Кинг Коул, Франк Синатра и „Бийтълс“.
Златната ера на мексиканското кино (1940-60 г.) популяризира жанра в Латинска Америка с участието на актьора Педро Инфанте и певеца и композитора Агустин Лара.
Болерото се
предава от поколение на поколение –
знания за инструменталните, музикалните, лиричните и танцовите аспекти на жанра, посочват от ЮНЕСКО.
Заявлението за включване на болерото в списъка на световното наследство е подадено съвместно от Куба и Мексико. Те го определят като „идентичност, емоция и поезия в песента“ и „незаменим елемент на сантименталната песен в Латинска Америка“.
В бар в столицата на Мексико 72-годишният Хосе Антонио Ферари пее Sabor a mi.
„Болeрото
раздвижва най-интимните усещания и фибри
на човешкото същество“, каза музикантът, цитиран от БТА.
За 57-годишния кубински изпълнител на болеро Лео Вера признанието на ЮНЕСКО идва в точния момент. Според него то ще гарантира, че този музикален жанр „отново ще стане модерен“.
Той отбелязва, че повечето от музикантите, които пеят болеро, са на възраст над 60 години.
