Кубинският министър на културата Алпидио Алонсо приветства решението на ЮНЕСКО да включи болерото в списъка на нематериалното си културно наследство, предаде АФП.

„Предложението беше внесено съвместно от Мексико и Куба – две страни, дълбоко свързани с историята и културата си“, написа той в социалната мрежа Екс.

Болерото се заражда в Сантяго де Куба, югоизточната част на острова,

в края на 19-и век с песента Tristezas на Пепе Санчес.

По-късно се разпространява и в съседно Мексико.

През 1932 г. мексиканката Консуело Веласкес, известна с прякора Консуелито, написва Bеsame mucho – най-известното болеро в света, изпълнявано от Нат Кинг Коул, Франк Синатра и „Бийтълс“.

Златната ера на мексиканското кино (1940-60 г.) популяризира жанра в Латинска Америка с участието на актьора Педро Инфанте и певеца и композитора Агустин Лара.

Болерото се

предава от поколение на поколение –

знания за инструменталните, музикалните, лиричните и танцовите аспекти на жанра, посочват от ЮНЕСКО.

Заявлението за включване на болерото в списъка на световното наследство е подадено съвместно от Куба и Мексико. Те го определят като „идентичност, емоция и поезия в песента“ и „незаменим елемент на сантименталната песен в Латинска Америка“.

В бар в столицата на Мексико 72-годишният Хосе Антонио Ферари пее Sabor a mi.

„Болeрото

раздвижва най-интимните усещания и фибри

на човешкото същество“, каза музикантът, цитиран от БТА.

За 57-годишния кубински изпълнител на болеро Лео Вера признанието на ЮНЕСКО идва в точния момент. Според него то ще гарантира, че този музикален жанр „отново ще стане модерен“.

Той отбелязва, че повечето от музикантите, които пеят болеро, са на възраст над 60 години.