Концепцията за комедията води началото си от древногръцките и римските театри, когато драматурзи като Аристофан и Плавт са използвали остроумието си, за да подиграват политиците и обществото като цяло. През Средновековието в Италия се появява комедията dell'arte, а през Ренесанса - Шекспировите комедии, които се отличават с остроумие и игра на думи. По-късно драматурзи като Оскар Уайлд и Джордж Бърнард Шоу внасят ново ниво на езикова изтънченост в комедията.
Появата на киното в края на XIX в., а по-късно и на радиото и телевизията през XX в. разширява достъпа на комедиантите до широката публика. Чрез нямото кино Чарли Чаплин става едно от най-известните лица на земята.
През 60-те години комедията продължава да се използва като средство за социален коментар, като
разглежда въпроси като войната, сексуалността, морала и семейната динамика.
През 70-те години се появяват пародийни филми като тези на Мел Брукс. През 80-те години изгрява странният гений на Джон Хюз. 90-те и 2000-те години размиват границите между комедията и други филмови жанрове.
Видове комедии
Сатирата и политическата сатира използват комедията, за да представят хора или социални институции като смешни или корумпирани. По този начин отчуждават аудиторията от обекта на хумора си. Пародията подкопава популярни жанрове и форми, като ги критикува, но без непременно да ги осъжда.
Други разновидности на хумористичните произведения включват „screwball comedy“, която черпи хумор предимно от странни, изненадващи и неправдоподобни ситуации или герои. Черният хумор пък се характеризира с по-тъмни аспекти на човешкото поведение или природа.
По подобен начин сексуалният и расовият хумор създават комедия, като
нарушават социалните конвенции или табута по комичен начин,
който често може да бъде приет като обиден от субектите на шегата.
Комедията на нравите обикновено взема за обект определена част от обществото (обикновено обществото на висшата класа). Тя използва хумор, за да пародира или сатиризира поведението и маниерите на неговите членове.
Романтичната комедия е популярен жанр, който описва по забавен начин зараждащата се романтика и се фокусира върху слабостите на влюбените.
И тъй като в някои страни Денят на шегата преминава под знака на суеверията, решихме да ви представим и 13 от най-великите комедии за всички времена според класацията на Rotten Tomatoes.
The Philadelphia Story/ „Филаделфийска история”
Сватбените планове на светска дама се усложняват от едновременното пристигане на бившия ѝ съпруг и журналист от таблоидно списание.
Sullivan’s Travels/ „Пътешествията на Съливан”
Холивудският режисьор Джон Л. Съливан решава да опита да живее като бездомник, за да натрупа подходящ житейски опит за следващия си филм.
His Girl Friday/ „Момиче за всичко”
В центъра на сюжета е редакторът на вестника Уолтър Бърнс, който може да изгуби своя репортерски ас и бивша съпруга Хилди Джонсън след годежа ѝ с друг мъж. Бърнс предлага да направят още един материал заедно. Двамата се забъркват в случая с убиеца Ърл Уилямс, докато редакторът отчаяно се опитва да си върне съпругата.
The Lady Eve
Филмът е базиран на разказа на Монктън Хофе за несъвместима двойка, която се запознава на борда на океански лайнер.
Modern Times/ „Модерни времена”
„Модерни времена“ е последният пълнометражен ням филм на Чаплин. Наричат го „квазиням“, тъй като, макар че в него не присъства сихронизиран диалог, гласове и звуци се произвеждат от машини и телевизионни екрани. Истинският глас на Чаплин може да се чуе при изпълнението на песен. Присъстват специални звукови ефекти и оригинална музика. В този филм се появява за последен път „Скитника“ – популярният малък човек с бомбе, мустаци, големи обувки, широки панталони, тясно сако и бастунче.
It Happened One Night/ „Това се случи една нощ”
Филмът представя живота на една разглезена богаташка, която се опитва да се измъкне от контрола на баща си и се влюбва в наскоро уволнен репортер. „Това се случи една нощ“ е първият от само три филма (заедно с „Полет над кукувиче гнездо“ и „Мълчанието на агнетата“),
печелили всичките пет големи награди „Оскар“:
за най-добър филм, най-добър режисьор, най-добър актьор, най-добра актриса и най-добър адаптиран сценарий.
All About My Mother/ „Всичко за моята майка”
Сюжетът води началото си от предишния филм на Алмодовар - „Цветето на моята тайна“ (1995), в който се показва как студенти лекари се обучават как да убеждават опечалените роднини да разрешат използването на органи за трансплантация. Фокусира се върху майката на тийнейджър, загинал при пътнотранспортно произшествие. Филмът „Всичко за майка ми“ разглежда въпроси като СПИН, полова идентичност, хомосексуализъм, вяра и екзистенциализъм.
Dr. Strangelove or: How I Learned to Stop Worrying and Love The Bomb/Д-р Стрейнджлав или как спрях да се страхувам и обикнах атомната бомба
Сюжетът представя един психически нестабилен генерал от военновъздушните сили на САЩ, който нарежда изпреварващ ядрен удар срещу Съветския съюз. Научавайки за това, президентът на Съединените щати, неговите съветници, ръководителите на съвместния генерален щаб и един офицер от кралските военновъздушни сили се опитват да върнат бомбардировачите и да предотвратят ядрен апокалипсис. Междувременно екипажът на един Б-52 прави всичко възможно да пусне бомбите по зададените цели.
Big/ „Големият”
Big е американски фантастичен комедийно-драматичен филм от 1988 г., режисиран от Пени Маршал, с Том Ханкс в ролята на Джош Баскин - юноша, чието желание да бъде „голям“ в действителност го превръща във възрастен.
Broadcast News/ „Новинарски блок”
Високопоставена продуцентка на новини се оказва в любовен триъгълник между талантлив, но съмняващ се в себе си репортер и очароватeлен нов водещ, който олицетворява нарастващото тривиализиране на новините, срещу което тя е решена да се бори.
Playtime/ „Време за игра”
Действието се развива в хиперконсуматорски модерен Париж от средата на миналия век. Историята е структурирана в шест последователности, свързани от двама герои, които се срещат многократно в рамките на един ден. Това са Барбара, млада туристка, която посещава Париж с американска туристическа група, и мосю Хуло, объркан французин, изгубен в града.
Annie Hall
Произведението разглежда обичайни за автора теми като създаването, развитието и провала на взаимоотношенията между мъжете и жените и в частност тези между главните герои – невротикът Алви Сингър (Алън) и Ани Хол (Кийтън).
