Вероятно сте чували за така наречените „ужасни две години“ от други родители или медицински специалисти. A може би сте ги преживели или ги преживявате в момента? Е, можем да ви успокоим, че този период е напълно нормална фаза от развитието, през която преминават почти всички деца. Клиничния психолог Линда Блеър пояснява защо се появяват „ужасните две години“ и как да се справят родителите с тях.
Какво представляват „ужасните две години“?
Ако детето ви преминава през тази фаза, вероятно знаете много добре как изглежда тя. Когато малчуганите достигнат този етап, често изпитват изблици на гняв, вариращи от леко мрънкане до бурни реакции. Те могат да плачат и да крещят, а в някои случаи да преминат към физическа агресия – било то ритане, удряне или хапане. Може също да изпитват промени в настроението и изведнъж да станат много по-непокорни. Те усвояват нови умения, които им дават увереност да се опитват да станат по-независими, но често им липсва способността да разберат какво правят.
Снимка: parent4success.com
Какво причинява „ужасните две години“?
„Проблемът е, че разбирането на детето ви изпреварва способността му да изрази това, което знае“, казва Линда, цитирана от BBC. „Това е причината за тези изблици“.
Истеричните епизоди, които децата имат, когато са малки, са свързани с езиковото им развитие.
Проблемът е, че те не са в състояние да изразят с думи какво чувстват и от какво се нуждаят, за да им помогнат възрастните да се справят с тези емоции.
Кога започват „ужасните две години“?
„Мозъкът на всяко дете е различен, но обикновено това може да започне някъде между 18 и 24 месеца“, изтъква Линда. Така че за много деца, както подсказва името, „ужасните две години“ започват, когато вторият им рожден ден наближи.
Всички деца ли преминават през „ужасните две години“?
Според клиничния психолог почти всяко дете преминава през фазата на „ужасните две години“ до известна степен. Въпреки това някои ще изпитват повече изблици на гняв от други. Тя обяснява, че
това се дължи на разликите в развиващите се личности:
„Импулсивните деца по-трудно издържат да чакат, така че ако едно дете винаги бърза да прави нещата и прави много грешки заради енергията си, е по-вероятно да има изблици на гняв“.
Снимка: Shutterstock
Кога приключват „ужасните две“?
Истеричните изблици, които децата преживяват, обикновено постепенно отшумяват, когато езиковите им умения започнат да наваксват с развитието на мозъка им. Това обаче варира от дете до дете, така че не очаквайте те да се оправят като по магия, когато навършат 3 години.
„Повечето деца се чувстват доста уверени в себе си и в способността си да се изразяват около 4-годишна възраст“, пояснява Линда, допълвайки, че това все пак е много труден период, който има шанс да продължи от 3 до 5-годишна възраст“.
Тя подчертава, че всички деца се развиват с различна скорост, но предполага, че до момента, в който децата започват училище, мозъците и езиковите им способности често са добре синхронизирани.
Снимка: iStock
Как да се справите с „ужасните две години“?
Клиничният психолог предлага родителите да се утешават с мисълта, че избухванията на гняв рано или късно ще отминат. Все пак обаче има и няколко неща, които можете да направите, за да помогнете на детето си да преживее по-лесно този период, а вие да запазите самообладание.
- Обръщайте внимание на предупредителните знаци
Първото, което можете да направите като родител, е да наблюдавате поведението на детето си и да се опитате да разберете какво може да го разстройва. „Някои малки деца почервеняват, други започват да си дърпат косата, а трети – да издават звуци. Вашата първа задача е да се превърнете в детектив и да търсите различните признаци, които сочат, че неудовлетворението им нараства“.
Това изисква малко догадки от ваша страна, тъй като детето ви невинаги е в състояние да ви каже какво го провокира. нуждите му. „Може да е отегчено, уморено или гладно, това са най-честите причини“, смята Линда.
- Продължавайте да говорите с него
Ключовото нещо, което можете да направите, за да ускорите излизането му от тази фаза, е да продължавате да говорите с малчугана си и да му помагате да обогатява речника си. Колкото по-бързо езиковите му способности достигнат нивото на разбиране, толкова по-бързо ще може да изразява чувствата си и вие също ще можете да задоволите нуждите му по-бързо.
- Опитайте се да бъдете добър пример
Децата се учат най-много от вас. Ако реагирате на разочарованието по подходящ начин, е по-вероятно и те да се научат да реагират адекватно в бъдеще. „Заспали сте и не сте чули будилника, а реагирате на това, като сами избухнете в истерия? Уверявам ви, че по този начин увеличавате вероятността детето ви също да избухва“, подчертава Линда. „Ако вместо това кажете спокойно: „Е, предполагам, че просто ще трябва да закъснеем и да се извиним“, тогава детето ви ще усвои това“.
- Грижете се за себе си
Клиничният психолог е на мнение, че родителите не трябва да се винят за избухванията на децата, когато са малки, тъй като няма нищо, което да могат да направят, за да избегнат тази естествена фаза от развитието.
За да ви помогне да се справите с това обаче, тя предлага да се обърнете към вашата мрежа за подкрепа. „Срещайте се с много други родители. Това е наистина добро нещо“. Според нея така можете не само да получите съвети от други родители, но и утеха в общите ви проблеми, защото „ще разберете, че и други хора имат същите неуспехи!“.
Снимка: Shutterstock
Кога да потърсите помощ?
Истеричните изблици са напълно нормално поведение и са очаквани при малките деца, но трябва да потърсите помощ, ако изпитвате каквато и да е загриженост относно поведението на детето си.
„Ако детето ви наранява себе си или другите с изблиците си, постоянно поврежда вещите си или заобикалящата го среда, или ако те са толкова чести, че не можете да се концентрирате нито върху работата си, нито върху другите членове на семейството, тогава вероятно е добре да поговорите с личния си лекар“, съветва Линда.
Външният поглед на опитен медицински специалист е важен в такива ситуации. „Наистина е трудно да го видите, когато сте в центъра на събитията като родител“, обяснява Линда. От друга страна, вашият личен лекар може да успее да идентифицира какво предизвиква избухванията на детето ви и да ви помогне да отговорите ефективно на нуждите му или да откриете дали има други скрити проблеми, които трябва да се решат.
