Странна е съдбата на гениалния поет Никола Вапцаров. Неговите съвременници въобще не са оценявали таланта му. Стиховете му толкова надраснали тогавашното разбиране за поезия, че гениалната простота в стиха му се възприемала като липса на поетичност.

Днес обаче Вапцаров достойно заема почитно място в пантеона на българската поезия.

На днешният 23 юли отбелязваме 82 години от трагичната му смърт.

Поетът е роден на 7 декември 1909 г. в град Банско, тогава все още в Османската империя. завършва прогимназия в родния си град, а гимназия в Разлог. След това учи в Морското машинно училище във Варна (1926-1932).

Вапцаров като поет е силно повлиян от творчеството на Яворов.

Когато е влюбен, пише на съпругата си Бойка: „Не си въобразявам, че съм Яворов, но ти можеш да бъдеш Лора…“

След 1940 г. Никола е на три пъти арестуван, два пъти го освобождават. На третия път го разстрелват. Процесът срещу Вапцаров е бил засекретен цели 67 години. По делото са обвинени 60 души. За последния му арест Бойка Вапцарова разказва следното:

„Това се случи на трети, не, в четвърти март 1942 година. В този ден Кольо закъсняваше, но аз вече бях свикнала.

Тогава в нашата квартира живееше по-малкият му брат Борис с жена си и една позната студентка. Най-сетне към 11 часа вечерта Кольо се прибра. Вечеряхме и легнахме да спим. През нощта се позвъни на вратата.

Кольо започна да ме успокоява, казваше не бой се, в къщи няма нищо опасно.

Започна обиск.

Отведоха Никола и Борис в белезници. След няколко дни ме извикаха на разпит, който водеше самият началник на полицията Гешев. Той заповяда да доведат Никола. Не го познах, така го бяха измъчвали, бедния. А той, като ме видя, се усмихна и каза на Гешев: „Жена ми няма никакво отношение към моята работа. За всичко отговарям само аз.“

Поетът е арестуван като участник в подривна група, която е действала срещу установения ред. Групата е организирала снабдяването на комунистическата съпротивата с оръжие, документи и квартири.

Според една от версиите докато се гледало делото Елена Вапцарова, майката на Никола, чрез княгиня Евдокия си издействала среща с цар Борис III, коленичила пред него и помолила за милост.

Борис III обаче, останал непреклонен.

Казал, че ще помилва единия ѝ син – Борис Вапцаров, но за другия – Никола, имал всички доказателства и веществени улики, че е враг на държавата.

Така на 23 юли Вапцаров е осъден на смърт и още същата вечер е разстрелян на стрелбището на Школата за запасни офицери в София.

Един от последните разговори на Вапцаров е с майка му. Той ѝ казал: „Мамо, аз трябва да умра. Гледай да свикнеш с тази мисъл, успокоявай се с думите на твоя Христос: Ако житното зърно най-напред не умре, то не може да даде плод.“

Единствената му стихосбирка „Моторни песни“ излиза през 1940 г. и е подписана с името Никола Йонков.

Стихотворенията му са преведени на повече от 30 езика.

Получава посмъртно почетна Международна награда за мир през 1952 г.

В чест на големия Никола Вапцаров днес си припомняме откъси от най-емблематичните му стихотворения.

„Прощално“

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Из „Вяра“

Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! –
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Из „Песен за човека“

И тук започва развръзката, значи.

Как мислиш, читателю, ти? —

Тя, бедната дама, започна да плаче,

започна във транс да крещи:

„Ужасно! Ужасно! — Разказвате,

сякаш

като че там сте били!“…

Какъв ти тук ужас?! —

Той пеел човека. —

Това е прекрасно, нали?

Из „История”

Какво ще ни дадеш, историо,
от пожълтелите си страници? –
Ний бяхма неизвестни хора
от фабрики и канцеларии,
…
Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова.
…
Но разкажи със думи прости
на тях – на бъдещите хора,
които ще поемат поста ни,
че ние храбро сме се борили.

Из „Борбата е безмилостно жестока”

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и… толкоз.
Какво тук значи някаква си личност.

Из „Писмо“

Ти помниш ли
морето и машините,
и трюмовете пълни
с лепкав мрак?

И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?

Ти помниш ли поне един моряк
не хвърлил жаден взор далече,
там, дето в гаснещата вечер
дъхът на тропика се чувства?

Из „Пролет“

Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.