Джей Ди Ванс се оказа фен на романтичната комедия „Емили в Париж“ и дори заяви, че създателят на сериала на Netflix Дарън Стар е „съвременният Шекспир“. Във видео, публикувано в TikTok и Instagram, 42-годишният вицепрезидент на Америка обяснява, че наскоро негов приятел разкритикувал въпросната продукция и това го подтикнало да защити този „шедьовър на американската телевизия“, пише Independent.
В сериала, чийто шести и последен сезон ще бъде излъчен точно навръх Бъдни вечер, Лили Колинс е в главната роля на младши маркетинг специалист, която се премества във френската столица, за да работи в модната индустрия. Тази промяна води до
редица комични ситуация и препятствия в личен и професионален план.
„Всъщност това е мащабна културна критика на начина, по който милениалите вземат решения – сподели своя прочит на сюжета Ванс. – Тя заминава за Париж и за всеки зрител е очевидно, че трябва да се събере с френския готвач [Габриел, в ролята – Лукас Браво]. Тя трябва да се омъжи за този мъж. Трябва да създадат семейство. Независимо дали в Париж, или в Америка, трябва да изградят съвместен живот. Вместо това и двамата допускат поредица от абсурдни – понякога комични, а понякога не особено убедителни – грешки, в резултат на които тя се озовава с какви ли не случайни хора или се съсредоточава единствено върху работата си. Фактът, че те непрекъснато вземат ужасни решения, е може би най-добрият пример за културен коментар – или по-скоро културна критика – по адрес на моето поколение, милениалите. Това е, ако мога така да се изразя, Шекспир на нашето време“.
Някои веднага заподозряха, че Ванс има политически мотив с уж случайния си коментар за сериала, посочи „Площад Славейков“. Според „Дейли Телеграф“ това е опит на вицепрезидента да бъде припознат от по-младите жени, които ще гласуват на изборите в САЩ през 2028 г.
Той се спряга за номинацията на републиканците за държавен глава.
В редакционна статия за MS NOW коментаторът Брайън Мойлан пък изтъкна, че Ванс – „точно както мнозина мъже, опитващи се да диктуват как жените трябва или не трябва да се държат в хетеросексуалните връзки“ – е пропуснал същината на въпроса. Романтичните перипетии са изискване на жанра, аргументира се той и посочва Шекспировата пиеса „Както ви харесва“ като класически пример.
„Никой не иска да гледа как Емили прекарва нощите в сменяне на пелени в тесен апартамент да се грижи за следващото поколение буржоазни парижани, докато съпругът ù се трепе от работа в ресторанта. Това не е коментар за разглезените милениали; това са просто основите на романтичната комедия”.
„Емили в Париж” е хит сред зрителите, но понякога получава критики, че изобразява френската култура твърде „американизирани” и стереотипно.
