Подобно на кафенетата, баловете или Операта, традиционните колбаси символизират виенския начин на живот. Австрийската столица иска да защити своите известни щандове с колбаси, като ги включи в списъка на ЮНЕСКО, пише БГНЕС.
„Стискаме палци за одобрение“, обяснява пред АФП Патрик Тондъл, един от основателите на асоциацията, подала заявлението за нематериално културно наследство, с подкрепата на кмета на Виена Михаел Лудвиг. Собственик на най-стария „Würstelstand“ в града, открит през 1928 г., той предлага денонощно, подобно на около 180 други павилиона,
колбаси с филия хляб, горчица и хрян на двата милиона жители.
Въпреки че наденичките все още са популярни, броят на сергиите е намалял през последните десет години. Според Търговската камара повече от сто от тях са преустроени за сервиране на пици, кебапчета, хамбургери или азиатски ястия.
36-годишният месар Тондъл вижда в тези щандове чисти продукти на немската гастрономия. Това са и
места, преди, където хората могат да се „срещат“ и да „обменят идеи“.
„Тук все още можеш да ядеш и пиеш за по-малко от десет евро. Не е без значение, когато разполагаш с по-малко пари отпреди, за да се храниш“, в контекста на високата инфлация., споделя търговеца.
Стационарните сергии са разрешени от град Виена едва от 1969 г. Традицията на пътуващите сергии датира още от имперски времена. Тогава те са се местели в зависимост от търсенето, като са поставяли сергии пред фабрики или училища. Оттогава насам много от тях успяха да се развият и да се адаптират към своите клиенти.
„Когато дядо ми е започнал, е продавал колбаси само на метър“, казва 67-годишната майка на Патрик, Вера Тондъл. След това в менюто се появяват традиционните колбаси „Bratwurst“ или „Käsekrainer“ (колбаси със сирене). Те вече включват и вегетарианска версия. Според Патрик Тондл актуализираното меню и в някои случаи по-модерният дизайн са
дали „нов тласък“ на тази традиция, която е спечелило и туристите.
„Това е, което искате да ядете, когато дойдете в Австрия“, казва Сам Боудън, 28-годишен австралиец, който се наслаждава на това, което според него е „вероятно една от най-добрите наденички“ в живота му.
Себастиан Хакеншмидт, автор на книга по темата, отбелязва, че кандидатурата за ЮНЕСКО има за цел да затвърди този „типичен“ образ. Повтаряйки думите на шефовете на павилионите за колбаси, той изтъква „социалната функция“ на тези места с тяхната „постоянна клиентела“, които са нещо повече от „заведения за хранене“. Но техният „приобщаващ“ аспект е „малко мит“ в столица, в която 40 % от населението е родено в чужбина, добавя той.
