Вълшебна гора, феи, любов, желания, причудливи създания, реалност и магия… Дали това е „само сънна бъркотия в мозъчната ми кутия“?
„Събудихте ли се от съня?“, ме пита актьорът Давид Крумов веднага след края на премиерното представление на „Сън в лятна нощ“ в Младежкия театър, което гледаме заедно.
Точно като да се събудиш от сън, след представлението на режисьора Диана Добрева ти е нужно малко време, в което да осмислиш всичко преживяно.
Снимка: Александър Богдан Томпсън
Освен че говори за пространство, в което реалността и вълшебството се срещат, цялата пиеса е конструирана като един дълъг сън, в който
откъснато се сменят сцени и се преплитат сюжети, които в крайна сметка разказват една история.
Това е първа среща между Диана Добрева и актьорската трупа на Младежкия театър и изглежда „Сън в лятна нощ“ на Шекспир е перфектната пиеса, която да обедини творческите им енергии. Още повече, това е и първият път, в който текстът изобщо се поставя на сцената на театъра.
Да работиш по една от най-поставяните и популярни пиеси на Шекспир крие своите подводни камъни. Режисьорката и екипът обаче успяват да избягат от клишетата. Диана Добрева определено има свой разпознаваем стил що се отнася до режисьорската ѝ работа и за пореден път не разочарова.
Снимка: Александър Богдан Томпсън
Представлението едновременно комбинира класическия сюжет, гениалния превод на Валери Петров и нестандартните решения на Добрева. Тя отново работи с екип от талантливи творци, с които заедно имат не един проект зад гърба си. Мира Каланова е автор на сценографията, а Марина Райчинова – на впечатляващите костюми.
Както голяма част от спектаклите на Диана Добрева и
„Сън в лятна нощ“ е изключително визуален –
тя рисува ярки картини със звук, светлина, цветове, материи и сценични решения. Самата споделя, че за нея представлението е празник и поклон към театъра.
Снимка: Александър Богдан Томпсън
Интересна и оригинална нишка в сюжета е новият прочит на групата на актьорите, в който влизат и авторски текстове на Александър Секулов. Те са написани с майсторство и умело вплетени редом до думите на Шекспир.
„Безработните актьори на Атина“, както те самите се представят, засягат актуални и наболели теми от родната ни артистична действителност. За това дали си заслужава да приемат работа, която им предлагат само заради парите, за голотата и лековитите теми, за връщането на високото изкуство, за „старейшините на изкуствата“, които стоят на трапезата на царя, имат задачата да решават кое е изкуство, но са глухи и неми.
Дали язвителните реплики не са тайни препратки към действителни лица и събития?
Не знам, но публиката и особено актьорите в залата, искрено се забавляваха на чутото. Това бяха само едни от многото комедийни елементи в пиесата.
Снимка: Александър Богдан Томпсън
Линията с актьорската трупа завършва с кулминацията, към която те се подготвят – представянето на мита за Пирам и Тисба. Макар това да въвежда елемента „разказ в разказа“ и да е придържане към оригиналния текст, според мен тази сцена не беше толкова необходима. За сметка на това, повече значение можеше да се отдаде на финалните емблематични реплики на Пък, отправени директно към публиката.
Любопитна е и метафората, която стои зад образа на гората, където се развиват действията. Тя е като магичното пространство на подсъзнанието, мозъчен лабиринт и възможност за бягство както от реалността, така и от закона.
Музиката и звуковите ефекти също са ключов елемент в пиесата. Композитор е Петя Диманова, звуковият дизайн е дело на Явор Карагитлиев, а по хореографията е работил Деян Георгиев.
Снимка: Александър Богдан Томпсън
Нищо от случващото се на сцената няма да бъде възможно без талантливите актьори от трупата на Младежкия театър, към които се присъединяват и четирима студенти от класа на проф. Боньо Лунгов в НАТФИЗ, учещи актьорство за куклен театър. Като рамка на цялото представление се открояват именно те – и една кукла, която управляват с такава лекота, че зрителят мигновено повярва, че тя е жива, танцува и общува.
Снимка: Александър Богдан Томпсън
Друго характерно нещо за спектаклите на Диана Добрева е големият актьорски състав. В „Сън в лятна нощ“ участват 22 актьори. Това са: Алекс Велинов, Александра Свиленова, Ангелина Славова, Антония Кундакова, Ахмед Юмер, Божидар Йорданов, Виктория Георгиева, Вихър Стойчев, Георги Гоцин, Гергана Христова, Емили Тремоил, Зорница Маринкова, Кирил Недков, Койна Русева, Мартин Емануилов, Ния Кръстева, Рая Пеева, Светослав Добрев, Севар Иванов, Стефан Додуров, Теменужка Тодева и Теодор Ненов.
Всички те изграждат ярки персонажи,
които са в унисон с цялостната идея на представлението. Именно тези ярки герои, пищните костюми, силата на гласовете, преекспонираните движения, гротескните и абсурдните моменти, превръщат тази версия на „Сън в лятна нощ“ в преживяване като никое друго.
Снимка: Александър Богдан Томпсън
„Театърът е сън с отворени очи“ – казва един от актьорите, и изведнъж осъзнаваме, че вече сме се понесли в сън, в една почти лятна нощ.
