През 1964 г. Жан-Пол Сартр е номиниран за Нобелова награда за литература за автобиографичната повест „Думите“. Като мотивация за неговото номиниране е посочено: „За работата му, която, богата на идеи и изпълнена с дух на свобода и търсене на истината, е оказала голямо влияние върху нашата епоха“.

На 22 октомври 1964 г. Сартр в публично съобщение, направено пред шведската общественост отказва да приеме отличието. Писателят отказва наградата по лични и обективни причини. Сред личните му причини е принципа винаги да отказва официални почести. Моралните му убеждения го подтикват да отказва награди, тъй като

смята, че това ще ограничи смисъла на неговото творчество.

Това е  обвързано с неговите идеологически възгледи. Той е убеден, че обменът между Изтока и Запада трябва да се извършва между хората и между културите без намесата на институциите. Освен това, той мисли, че награждаването му може да бъде несправедливо интерпретирано, тъй като някои от  връчените до този момент награди не представят еднакво писатели от всички идеологии и нации. Това припомнят от отдел „Международна информация“ на БТА.

Защо Жан-Пол Сартр се отказва от Нобеловата премия?

Обяснявайки причините за отказа си, авторът заяви пред журналистите: „При сегашните условия Нобеловата премия обективно изглежда като награда или за западни писатели или пък за непокорници от Изток. Тази премия например не беше дадена на Пабло Неруда – един от най-големите поети на Америка. Никога сериозно не се е говорило тя да бъде дадена и на Луи Арагон, който я заслужава напълно. Достоен за съжаление е фактът, че премията беше дадена на Пастернак, преди да бъде удостоен с нея Шолохов, и че единственото съветско произведение, удостоено с наградата, е книга, издадена в чужбина…“

Жан-Пол Сартр е първият лауреат, който доброволно се отказва от вече връчена или обявена награда. Преди него има редица номинирани, които се отказват от премията, най-често поради политически натиск. Единственият друг лауреат, който се отказва доброволно от титлата е виетнамският политик Ле Дък Тхо, който е удостоен с Нобелова награда за мир през 1973 г. за приноса му в преговорите по мирното споразумение за прекратяване на Виетнамската война, водени от Хенри Кисинджър, държавен секретар на САЩ (1973-1977). Дък Тхо отказва наградата, защото към момента на връчването ѝ Виетнам още е във война и не е постигнат мир.