Издателство „Жанет 45“ може да съди Националния дворец на културата заради неочаквани промени в статута на Националните литературни награди „Перото“, съобщи в профила си във Фейсбук издателят и собственик на „Жанет 45“ Манол Пейков.
В отворено писмо той обяснява казуса, довел до конфликта между издателството и НДК.
Националният център за книгата изпраща на 18 юни съобщение, че стартира процедурата за номинации в конкурса „Перото“. Изненадващо, разказва Пейков, в писмото са включени изисквания, които не присъстват в утвърдения статут на наградата – номинациите могат да се правят само от издателства и всяка издателство има право да номинира само по три книги в категория.
Снимка: НДК
„Жанет 45“ възразяват писмено и изтъкват аргументи:
„ – Издаването на български автори не е равномерно разпределено между българските издателства. Нещо повече, огромната част от авторите са концентрирани в няколко издателства, включително нашето;
– „Перото“ е награда за автори, а не за издателства. Подобно ограничение сериозно дискриминира българските автори, издаващи в по-активните и ангажирани с българската литература издателства;
– Така наложеното ограничение не обезпечава представителност и обективен конкурсен преглед на постиженията на българската литература през изминалата година;
– В статута на литературни награди „Перото“ не само че никъде няма текст, който пряко или косвено да дава право на организаторите на конкурса да въвеждат подобни ограничения, но такива лимити по наше мнение нарушават смисъла и духа на конкурса.“
НДК отговаря бързо и още на 27 юни в издателството постъпва писмо, в което Националният дворец на културата заявява, че „НДК е търговско дружество, частна държавна собственост, и ресурсите, с подкрепа на министерството на културата, които може да си позволи да насочи към тези дейности, имат своите ограничения“.
След като от „Жанет 45“ са посочили, че статутът на наградите „Перото“ не отговаря на изискванията, НДК само за няколко дни променя текста на Статута и включва в него новите правила, включително и изненадващото: „ако издателство изпрати по-голям брой заглавия в която и да е категория, всички книги на издателството в конкретната категория се изваждат от конкурса“.
„Първоначално смятах, че предприетата от Вас „ограничителна“ акция е административна прищявка, свързана с необходимостта да бъде улеснено журито (едно неприемливо, но разбираемо съображение) – пише Манол Пейков. – След последното Ви писмо обаче си направихме усилие да проучим всички български заглавия, издадени през последната година – за да разберем колко издателства са засегнати от „нововъведението” в статута Ви и доколко справедливо пада тежестта от ограничението върху техните автори.
Ето какво установихме: В категория „Проза“, освен Жанет 45, единствените ощетени издателства са Сиела (14 заглавия през периода, макар и доста от тях да са жанрова литература) и донякъде Хермес (5 издадени книги, от които само три обаче художествени, като едната е преиздание). Никое друго българско издателство не е издало повече от три прозаични художествени книги през периода.
За сведение – за същия период Жанет 45 е издало 18 (осемнайсет) български художествени заглавия, а именно:
1. Кирил Нейков, „Шум в ухото“ (роман, втори за автора)
2. Теа Монева, „Мандарини по Мариенплац“ (роман, дебют в прозата, но иначе втора книга за нея)
3. Кармен Мишу, „Дъжд“ (роман)
4. Георги Господинов, „Градинарят и смъртта“ (роман)
5. Людмила Калоянова, „Американски триптих“ (роман)
6. Симеон Ботев, „Нейзбежният наследник“ (разкази)
7. Боян Тончев, „Безкраен свършек на света“ (разкази)
8. Пламен Антов, „Нагоре по реката назад“ (разкази)
9. Георги Б. Геров, „Отвъд спирка „Съвършена“ (роман, дебютен за автора – има преди други две книги, но са с разкази)
10. Ваня Кралева, „Рожденият ден“ (роман, втори за авторката)
11. Николай Терзийски, „Родиния“ (роман от разкази)
12. Иван Кулеков, „Имаме земя, имаме вода и си правим кал“ (фрагменти, миниатюри)
13. Антония Апостолова, „Болката идва по-късно“ (роман)
14. Боян Йорданов, „Под месечината, огромна като тиква“ (роман)
15. Ралица Николова, „Романът на една жена без качества“ (роман)
16. Полина Видас, „Панспермия“ (роман)
17. Любослава Трайкова, „Корени и светила“ (разкази)
18. Виолета Радкова, „И леглото ни е зеленина“ (роман)
В категория „Поезия“ (освен „Жанет 45”) ощетените издателства са три: „Ерго“ (4 заглавия), „Скрибенс“ (7, от които 3 дебютни) и „Библиотека България“ (9 заглавия). В тази категория „Жанет 45“ има 11 (единайсет) новопубликувани заглавия:
1. Оля Стоянова, „Как ни спасяват природните закони“
2. Станислава Станоева, „Хлюб, любов и други ангели“
3. Яна Букова, „Черно хайку“
4. Людмила Балабанова, „Северен склон“
5. Албена Тодорова, „Да ти бъда тяло“
6. Петър Чухов, „В края на леглото“
7. Радослав Чичев, „Лоно“
8. Сибила Алексова, „Място за крила“
9. Емилия Найденова, „Песента на бързолетите“
10. Мартин Кръстев, „Безопасни игли и чуждо одобрение“
11. Цвета Михайлова, „Самоопределения“
В категория „Дебют“ повече от три заглавия освен „Жанет 45“ няма нито едно българско издателство (освен, може би, „Библиотека България“ – които не съобщават дебютите на сайта си). Дебютите на „Жанет 45“ са следните:
1. Ралица Николова, „Романът на една жена без качества“ (роман)
2. Полина Видас, „Панспермия“ (роман)
3. Любослава Трайкова, „Корени и светила“ (разкази)
4. Виолета Радкова, „И леглото ни е зеленина“ (роман)
5. Цвета Михайлова, „Самоопределения“ (поезия)
6. Мартин Кръстев, „Безопасни игли и чуждо одобрение“ (поезия)
В категория „Детска литература“ нито едно издателство няма човече от четири издадени книги. По 4 имат „Фют“, „Сиела“, „Позитивно образование“, „Клевър Бук“, „Софтпрес“ и „Точица“– като само при „Фют“ книгите са от четирима различни автори и/или нито една от тях не е преиздание. Само за сведение – тук „Жанет 45“ не минава лимита от три издадени книги за година. * * * Изложените по-горе данни ясно илюстрират едно: мерките ви по ограничаване на броя на номинираните от всяко издателство за награди „Перото“ ощетяват само няколко издателства (които всъщност се броят на пръстите на едната ръка), като далеч най-ощетеното от всички издателства е именно „Жанет 45“, пише Манол Пейков.
Издателят обаче има аргументи срещу подхода на НДК и е категоричен, че новите изисквания са несъстоятелни:
„Награда „Перото“ е награда за автори, не за издателства. Ограничавайки номинациите, които може да прави всяко издателство, вие ощетявате не издателството, а неговите автори.
– За нас от „Жанет 45“ не съществува разумен, достоен и уважителен начин да съобщим на неноминираните си автори защо от осемнайсет книги сме избрали да номинираме точно тези три.
– За разлика от повечето български издателства, от самото си основаване преди 36 години „Жанет 45“ развива съвсем целенасочена (и често – губеща в чисто финансов план) политика по развитие на българската литература – и е напълно естествено то да има в портфолиото си повече български автори от повечето български издателства. Това обстоятелство не може и не трябва да бъде причина участието на негови автори в престижен и представителен литературен конкурс като „Перото“ да бъде ограничавано.
– В „Жанет 45“ никога не сме се борили за награди, винаги – за развитието и популяризацията на своите автори. В този смисъл наложеното от вас ограничение накърнява не само разбирането ни за справедливост и добър вкус, но и нашата издателска мисия.
След създалата се ситуация „Жанет 45“ е взело решение да номинира всички автори, отговарящи на условията на конкурса, без да се съобразява с изискваната от НДК бройка. „Ако решите да ги дисквалифицирате, ще се срещнем в съда – по дело за дискриминация, както и за недопустима промяна на правилата на конкурс след неговото обявяване“, завършва отвореното си писмо Манол Пейков, собственик на „Жанет 45“.
