Когато говорим за основоположници на съвременната българска литература, името на Иван Вазов изниква на първо място. Той се ражда през далечната 1850 г. в Сопот, но продължава да живее и до днес - в сърцата на българите, страниците на книгите си, между стените на музеите. Малцина са личностите в исторически план, оставящи толкова ярка следа, която да бъде видима дори и 175 години след рождението им. Вазов го постига единствено с делата и творчеството си, обхващащо поезия, проза и драматургия.
През годините той се превръща в огледало на стремежите, болките и победите на един народ, проправящ пътя си към свободата и утвърждаването. Винаги сме вярвали, че такива герои и примери трябва да се помнят, затова сме ви подготвили списък с места, където можете да отдадете своята почит към Патриарха на българската литература - не само на годишнината му, но и през всеки друг ден от годината.
Родната му къща в Сопот
Снимка: Къща музей в Сопот, официален сайт
Построена през XVIII в. от прадядото на Вазов, къщата е опожарена през юли 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война.
През 1920 г. в навечерието на юбилейните тържества в чест на 70-годишнината от рождението на поета сред Сопотската дружба в София възниква идеята за възстановяване на родния му дом. В деня на Вазовия юбилей – 24 октомври 1920 г. е създаден „Комитет за постройка паметник и къща музей на народния поет Иван Вазов в гр. Сопот“.
Строежът на къщата започва през 1931 г. Вътрешната уредба на дома е направена под ръководството на директора на Етнографския музей в София Ст. Л. Костов и въз основа на сведения на Вазовите братя и Въла Вазова-Фетваджиева.
На 6 юни 1935 г. къщата е открита тържествено като музей от цар Борис III. През 1964 г. къщата музей „Иван Вазов“ в Сопот е обявена за паметник на културата oт национално значение.
По случай 120-годишнината от рождението на народния поет - на 8 юли 1970 г. е открита експозиция за жизнения и творчески му път в построената до родния му дом сграда.
Национален литературен музей
Снимка: Литературен музей, официален сайт
Националният литературен музей (НЛМ) чества 175-годишнината от рождението на Иван Вазов. Събитието ще се състои на 9 юли пред паметника на поета до църквата „Света София“.
В къща музей „Иван Вазов“ – София ще бъде открита обновената постоянна експозиция за живота и творчеството на народния поет, осъществена с подкрепата на Министерството на културата, информират от музея.
Сградата е построена през 1895 г. и тук писателят е живял и работил най-дълго време. Сега в една от стаите на първия етаж се намира художествено-документална експозиция, в която са
изложени и някои от безценните подаръци и награди, получени от народния поет за двата му юбилея
- през 1895 и 1920 г. Към втория етаж води широка дървена стълба, над парапета ѝ са закачени художествено изработени поздравителни адреси с оригиналните подписи на проф. Иван Шишманов, Адриана Будевска, Ян Мърквичка, Георги Райчев, Иван Лазаров и Елин Пелин, който е и първият уредник на музея.
На втория етаж посетителите могат да видят кабинета на Иван Вазов, където се намират работната му маса и личната му библиотека, както и лични вещи, картини, портрети и предмети, които създават неповторимата духовна атмосфера на това място. Кабинетът е свързан с преходна врата със спалнята на поета, където в малка витрина са изложени елегантните му дрехи. Върху нощното шкафче
до леглото писателят винаги е държал тефтерче или тетрадка,
разказва сестра му Въла Вазова, „защото бачо най-много и може би най-добре работеше към два-три часа през нощта“.
Там е и гостната стая, където Вазов и близките му приятели проф. Иван Шишманов и Константин Величков са водили дълги, задушевни разговори. На първия етаж, до вратата, която води към двора и пристройката, служила някога за кухня, е разположена семейната трапезария. Там, на стола с черна панделка, Вазов е седял по време на последния си обяд.
Рецитал пред Народния театър
През целия ден на 9 юли, когато се отбелязва годишнината от рождението на Вазов, на площада пред Народния театър ще звучат гласовете на артисти, които рецитират някои от най-паметните му произведения. По случай празника Националният културен институт ще зарадва почитателите на сценичните изкуства със специална промоционална кампания с преференциални цени. До 22 юли зрителите могат да използват два промокода при закупуване на билети през онлайн платформата на театъра:
• NTPROMO50 – предоставя 50% отстъпка за всички представления от репертоара.
• NTPROMO20 – предоставя 20% отстъпка за всички премиерни заглавия от настоящия и следващия сезон.
Гроба на Вазов
Снимка: literatours.bg
Отдаден ценител на природните красоти, Вазов пожелал върху неговия гроб да бъде поставен камък от морените на Витоша. Скалата била пренесена през септември 1926 г. – по повод петата годишнина от смъртта му. В изпълнение на неговото изрично желание, грамадата била донесена от местността Златните мостове, където той обичал да седи, търсейки вдъхновение и общение с природата. Пренасянето на 10-тонната скала, висока 2,5 метра и широка 1,5 метра, се оказало сложна задача, разказват от „Литературни маршрути“.
Превозването ѝ станало с помощта на три двойки биволи.
Според тогавашната преса, за целта бил направен специален път с дължина от 4 километра. Превозът до центъра на София отнел цели 18 дни. Камъкът бил поставен върху циментов фундамент, а върху него били издълбани единствено християнски кръст, името на поета и годините на рождението и смъртта му.
Двор на кирилицата (Алея на писателите)
Снимка: Иван Найденов
Алея на писателите е изградена от 80 бюста на творци – чест и гордост за националните култури, които са използвали кирилската писменост като път към умовете и сърцата на своите читатели.
Под всеки постамент има шепа пръст от родната земя на конкретния писател.
Бюстовете са изработени от най-добрите скулптори на народите, от които произхождат съответните писатели. На 25 ноември 2017 г. - в деня, в който се почита паметта на св. Климент Охридски - Алеята на писателите бе продължена с паметника на Патриарха на българската литература, Иван Вазов. Негов автор е скулпторът Борис Борисов.
Почит към паметта на Вазов могат да изразят и сънародниците ни зад граници. Сред монументите, където могат да бъдат поднесени цветя, са:
Паметник в Загреб
Снимка: Darko Grundler
Инициативата за издигането на паметника на Иван Вазов в хърватската столица е на посолството на Република България в Загреб. Изграждането и поставянето на бюста (през 2018 г.) е финансирано със средства от дарения, предаде БНТ. Паметникът се намира в парк Бундек, на т.нар. Алея на поетите, където са поставени и монументи на други бележити автори, като руските поети Александър Пушкин и Сергей Есенин.
Идеята за поставянето му е вдъхновена от дългогодишното лично приятелство на Патриарха на българската литература с хърватския новелист и преводач д-р Фран Гундрум-Ориовчанин. Хърватинът е превел редица творби на Иван Вазов, включително романа „Под игото“.
Бюст в Рим
Снимка: пресцентър на Министерски съвет
Решението за откриване на паметник на Иван Вазов в Рим е взето от Силвио Берлускони и тогавашния български министър на културата Вежди Рашидов. Това се случва по време на посещението на покойния премиер на Италия у нас през октомври 2009 г.
Паметникът е разположен на площад „Торвалдсен“ в Рим, в близост до Вила „Боргезе“. Автор на 2,6-метровата скулптура е професор Величко Минеков.