През 1848 г. се случва уникално зрелище, което някои хора смятат за предвестник на края на света: водата престава да тече през водопада „Подковата“ – най-големият от трите водопада, образуващи Ниагарския водопад.
След изключително студената зима, по време на топлото време през март дебелият лед на езерото Ери започва да се разчупва. На 28 и 29 март силни източни ветрове пренасят огромни количества лед през езерото Ери. След това бързото течение завлича леда в устието на река Ниагара, където той започва да се трупа. Подсилен от студените ветрове, ледът образува язовир между Бъфало и Форт Ери, прекъсвайки притока на вода в реката и над водопадите за период от тридесет часа.
Снимка: AP
Промяната в нивото на водата на реката започва около полунощ на 29 март 1848 г. и до ранната сутрин цялото речно корито от Форт Ери до върха на водопада е оголено. Сред първите, които забелязват тази промяна, са собствениците на мелниците за брашно по брега на реката, чиито водни колела са демобилизирани в резултат на сушата.
Много недоверчиви хора се стичат към реката
и предпазливо навлизат в речното корито, като някои от тях преминават до остров Гоут и отвъд него. Жителите на Чиппава намират в коритото мускети, щикове, мечове и друго военно оборудване, за които се смята, че са били изхвърлени от американските войски след битката при Чиппава (5 юли 1814 г.).
Няколко младежи вкарали каруца за дърводобив в коритото и извадили няколко големи борови дървени трупи с квадратна форма над 12 инча и дължина от 40 до 60 фута, които се намирали в коритото на реката точно до островите Три сестри. Съобщава се, че през нощта на 29 март стотици хора са пренесли запалени факли през ръба на „Подковата“ и Американския водопад, докато кавалерията на САЩ е преминавала напред-назад.
Коритото на реката остава сухо до следобеда на 30 март,
когато ветровете, които са причинили натрупването на леда, променят посоката си. Тъй като ледът започна да се разпръсква, скоро потокът на водата в река Ниагара се нормализира. За тези, които са станали свидетели на спирането на водопада, преживяването е било невероятно и незабравимо, което никога повече няма да се повтори.
Снимка: New York Public Library
Или поне така си мислели...
Подковообразните водопади никога повече не са пресъхвали от вятъра и леда, а преградата за лед, инсталирана в езерото Ери през 1964 г., ще гарантира, че това никога няма да се случи.
Ниагарският водопад е бил свидетел на множество драматични каскади през вековете, откакто през 1827 г. местен собственик на хотел изпраща осъден кораб с „товар от свирепи животни“ над водопада. (Само гъските оцелели при падането.) Но нито един подвиг не е привлякъл повече посетители от научното изследване, проведено през 1969 г.
През тази година
инженерният корпус на американската армия пресушава водопада.
Инженерите искали да намерят начин да премахнат неподходящите камъни, които се били натрупали в основата му от 1931 г. насам, намалявайки височината на водопада наполовина. Но самото проучване се оказало по-привлекателно от всяко подобрение, което те можели да препоръчат. През първия уикенд след „обезводняването“ около 100 000 души се появили, за да видят това природно чудо без покривалото му от вода.
Снимка: Getty Images
Изградена е 600-метрова кофердамна стена от 27 800 тона скали и пръст, за да се предотврати изтичането на вода към Американския водопад. След като повърхността на водопада е разкрита, ронливите камъни са изчистени с пясъкоструйка и е инсталирана спринклерна система за поливане на шистовия слой, който би се разрушил, ако не се поддържа влажен.
През следващите шест месеца геолозите проучват скалните образувания на катарактата, за да определят какви действия могат да се предприемат, за да се спре ерозията на водопада и да се предотвратят скални свличания.
Върху коритото на реката е изградена пешеходна алея,
за да поеме туристите, които според прогнозите щели да се увеличат с около един милион души, докато Американският водопад е сух. В 10:05 ч. на 25 ноември 1969 г. от кофердама са извадени първата кофа пръст и скали. Първата струя вода се появява в 11:05 ч., а в средата на следобеда водата отново преминава през Американския водопад с обичайната си сила.
Снимка: AP
Този спектакълът ще има бис в близките години, когато щатът Ню Йорк отново ще пресуши Ниагарския водопад. Този път целта е да се заменят два моста, но процесът ще бъде същият. Инженерите ще изградят язовир между американския бряг на река Ниагара и източния край на остров Гоут, който ще спре потока на водата - близо 76 000 галона всяка секунда - над 11-етажния водопад.
Снимки от 1969 г. сочат, че скалата не е нищо особено за гледане.
Без вода Американският водопад е просто една скала.
И все пак спектакълът осъществява една фантазия, по-стара от американската нация: човешкото господство над природата. Да се пресуши изцяло водопадът би изглеждало като върховен триумф, но всъщност Ниагарският водопад отдавна е бил опитомен.
Водопадите са се образували преди около 12 000 години, когато водата от езерото Ери е прокарала канал към езерото Онтарио. Името Ниагара идва от „Onguiaahra“, както е бил известен районът на езика на ирокезите, които първоначално са се заселили там. След като френският изследовател Самюел дьо Шамплен описва водопада през 1604 г., слухът за величествената гледка се разпространява из Европа.
Снимка: AP
Посещението на Ниагарския водопад на практика прилича на религиозно преживяване. „Когато почувствах колко близо съм до моя Създател - пише Чарлз Дикенс през 1842 г., - първият ефект от огромното зрелище беше мир, който продължи дълго“.
При посещението си през 1831 г. Алексис дьо Токвил описва „дълбока и ужасяваща тъмнина“, но също така признава, че водопадите не са толкова непобедими, колкото изглеждат. Към описването на впечатляващата гледна се включва и Алеко Константинов в „До Чикаго и назад“.
За мнозина водопадите не са природни чудеса, а природни ресурси. По време на посещението на Токвил фабриките вече са навлезли в крайбрежието. През 1894 г. Кинг К. Джилет, бъдещият магнат на бръснарските машини, прогнозира, че Ниагарският водопад може да стане част от град, наречен Метрополис, с 60 милиона души. Няколко години по-късно
Никола Тесла проектира една от първите водноелектрически централи в близост до водопада.
Той вижда в него върхова точка в човешката история: „Той означава подчиняването на природните сили в служба на човека“.
Ниагарският водопад днес е резултат от стремежа към експлоатация и опазване. През 80-те години на XIX век Движението за свободна Ниагара успешно лобира за създаването на парк около мястото, но промените продължават. През 1950 г. Съединените щати и Канада решават да отклоняват 50 % от водата от Ниагарския водопад през подводни тунели към хидроелектрически турбини в пиковите часове на туристическия сезон. През нощта водният поток над водопада отново намалява наполовина. (Инженерите управляват потока с помощта на 18 вратички нагоре по течението.)
Снимка: Getty Images
Историкът Даниел Макфарлейн нарича съвременните водопади „напълно изкуствена катаракта, създадена от човека“. По ирония на съдбата това ги е запазило като туристическа атракция. Хората искат да видят образа, който познават от пощенските картички, но Ниагарският водопад, оставен сам на себе си, е един от най-бързо разрушаващите се водопади в света.
Откакто се е образувал, той се е преместил на седем мили;
отклоняването на водата е помогнало да се намали скоростта на ерозията с повече от 85 %.
Инженерите, които са построили тунелите за отклоняване на водата, са направили и няколко промени в самия водопад. Те разкопали двата края на водопада „Подковата“, за да създадат визуално приятен гребен. Обезводняването през 1969 г. е друга естетическа намеса, но инженерите изненадващо решават да оставят падналите камъни на мира. „Неотдавнашният акцент върху ценностите на околната среда повдигна въпроси относно промяната на природните условия дори при доказани естествени и измерими социални ползи“, пишат те в окончателния си доклад.
В един момент САЩ и Канада отново ще бъдат изправени пред същата дилема: Дали да се намесят, за да поддържат водопада, или да оставят естествените процеси да се развиват? Дори и с намалената скорост на влошаване на състоянието, водопадът се влошава по малко всяка година. След около 15 000 години ръбът на скалата ще достигне до речното корито от меки шисти - и тогава природата ще надделее над всички човешки усилия. Ниагарският водопад ще се разпадне и ще изчезне безвъзвратно.
