В съвременното кино има малко приятелства, които са толкова неочаквани и силни, колкото това между Гийермо дел Торо и Джеймс Камерън. Не като поредното професионално партньорство, а като връзка, която се проявява най-ясно в моменти на изпитание. През 90-те години бащата на Гийермо дел Торо е отвлечен, а Джеймс Камерън изиграва ключова роля за спасяването му. Това преживяване променя живота на режисьора на „Франкенщайн” и оставя траен отпечатък върху начина, по който мисли, пише и снима, пишат от „Булевард България”.
Двамата имат напълно различен режисьорски стил. Камерън е сред големите пионери на съвременното кино - творец, който разширява границите на възможното с филми като „Терминатор 2”, „Титаник” и „Аватар”, като съчетава технологични иновации със зрелищен мащаб.
Гийермо дел Торо, авторът на „The Shape of Water”, „Pan’s Labyrinth” и „Pacific Rim”, говори на друг език - на готическите образи, гротеската и настойчивото търсене на уязвимото и човешкото, скрито в чудовищното.
Киното често се превръща в огледало на живота
и никой не го знае по-добре от Гийермо дел Торо. Филмите му са мрачни, фантастични разкази за любов, страх, памет и травма. Той е режисьор, за когото преживяното извън екрана неизменно намира отражение в историите, които разказва.
Когато среща Джеймс Камерън в началото на 90-те, връзката между тях е мигновена. Дел Торо току-що е завършил „Cronos”, мрачния си дебют, а Камерън вече е променил екшън киното. Отстрани разликата изглежда очевидна – утвърден холивудски режисьор срещу млад автор от Гуадалахара. Още при първата им среща обаче става ясно, че ги свързва общо отношение към киното - като обсебваща страст и като начин да гледат и разбират света.
„Джеймс ми е като брат“, казва дел Торо. „Запознахме се през 1991 или 1992 г. Веднага се харесахме. Живях известно време в дома му. Гледахме японска анимация заедно“.
Няколко години по-късно - през 1998 г., бащата на Гийермо дел Торо, който бил автомобилен търговец от Гуадалахара, е отвлечен от престъпна група, която иска откуп от един милион долара. По това време режисьорът работи по първия си холивудски проект и е вложил почти всички свои средства в продукцията.
Изпитанието продължава 72 дни, време на хаос, страх и пълна несигурност.
Дел Торо вече започва да си проправя път като режисьор, но внезапно се оказва въвлечен в реален кошмар, за който нито една фантазия не би могла да го подготви. По-късно той описва тези дни като „тунел без светлина“. Полицията не помага, похитителите са безпощадни. На семейството е казано да не се доверява на никого. Всяко телефонно обаждане носи нова заплаха. Тогава решава да се обърне към Джеймс Камерън.
Реакцията му е незабавна и категорична, без колебание и без въпроси. Той предлага ресурсите си, контактите си и личното си участие.
„Изпращам професионален преговарящ по заложнически кризи от Великобритания. Прави точно това, което ти каже“. Камерън
поема разходите за преговарящия и заявява, че е готов да покрие откупа от един милион долара,
ако се стигне дотам. По-късно дел Торо уточнява, че семейството му в крайна сметка плаща откупа, но именно намесата на Камерън се оказва решаваща - ясната организация, професионалният опит и спокойствието, които той внася в ситуацията, спасяват живота на баща му.
Федерико дел Торо е освободен след 72 дни плен. Похитителите не са заловени, а откупът не е върнат. Малко след това Гийермо дел Торо напуска Мексико. По-късно ще нарече това „принудително изгнание“. Наред с травмата обаче остава и благодарността - към приятел, който е бил до него в момент, когато това е имало огромно значение.
„Джеймс е невероятно лоялен. Изключително силен“, изтъква дел Торо години по-късно. „Той ни помогна да преминем през най-мрачния момент в живота ми“.
За режисьора отвличането на баща му остава преживяване, което продължава да се отразява във всичко, което прави след това. Самият той неведнъж е казвал, че след 1998 г. всеки негов филм по някакъв начин е за баща му.
