Случвало ли ви се е да изпитате силно, конкретно чувство, което просто не можете да опишете с думи? Знаете ли как се нарича например онази тиха горчивина след любовно разочарование или трепетното вълнение в навечерието на поредното ви пътуване? Експертите по философия, психология и лингвистика отдавна търсят точните думи за тези състояния и и до днес продължават да правят нови открития по темата. Според френското списание „Psychologies“ съществуват пет изключително популярни емоции, които всеки от нас е изпитвал поне веднъж в живота си, без да може да им даде конкретно наименование. Нека разберем кои са те в следващите редове.
Акедия – когато всичко изглежда все по-безмисмелно
Снимка: iStock
Има периоди, в които ежедневието натежава без ясна причина. Дните сякаш се сливат в еднообразно сиво течение, енергията постепенно изчезва, а нещата, които до вчера са носили радост, внезапно губят смисъла си. Познато в древността като „акедия“, днес това състояние най-често се определя от психолозите като апатия. Ранните християнски монаси са използвали термина, за да обозначат духовно състояние на безразличие, което по-късно придобива и по-силен морално-религиозен оттенък. Разглеждана като част от седемте смъртни гряха през Средновековието, акедията е била отъждествявана с греха на духовното и физическото бездействие. Според Бенедиктинското учение всеки монах, проявил подобно безучастие, първоначално е бил порицаван, а в случай на рецидив – подлаган на строго наказание с цел назидание. Според специалистите обаче това състояние не е нито обикновена тъга, нито клинична депресия, а по-скоро дълбоко екзистенциално изтощение - тиха умора, която обхваща ума и сетивата, появяваща се след продължителен стрес, изолация или загуба на посока и оставяща след себе си трудно изразима вътрешна празнота.
Лимеранс – когато любовта се превръща в мания
Снимка: istock / Tero Vesalainen
Да чакаш съобщение с часове. Да преглеждаш отново и отново един разговор. Да анализираш всяка дума, пауза или мълчание. Мнозина вече са изпитвали тази форма на силна емоционална привързаност, без да знаят, че тя има име - „лимеранс“. Психологът Дороти Тенов въвежда термина в книгата си „Любов и лимеранс: Опитът да бъдеш влюбен“ (1979), опирайки се на изследванията си от средата на 60-те години, когато интервюира над 500 души по темата за любовта. За разлика от стабилната и уравновесена любов, лимерансът се подхранва от несигурността. Колкото по-неясни са чувствата на другия, толкова по-силна става обсесията. Обектът на чувствата се идеализира и постепенно заема централно място в мислите. Най-малкият жест може да предизвика еуфория, а липсата на отговор - тревога и съмнение. Така тази емоция често създава усещане за силна страст, която всъщност се крепи основно на очакване и нужда от потвърждение. Експертите твърдят, че самотните хора са по-податливи на лимеранс, тъй като заради глада си за внимание лесно превръщат обикновения жест от отсрещната страна в илюзия за голяма, но несъществуваща споделена любов.
Атараксия - рядък вътрешен мир или пълно отсъствие на тревога
Снимка:Adobe Stock
За разлика от емоциите, които разтърсват ума, съществуват и моменти на дълбоко спокойствие - състояния, в които човек се чувства умиротворен, без стрес, гняв или вътрешно напрежение. Древногръцките философи наричат това състояние „атараксия“. То обозначава трайно вътрешно спокойствие, при което умът не се разклаща от тревожни мисли и ежедневни напрежения. Някои хора го постигат след труден период, по време на пътуване или в дълъг процес на напускане на зоната си на комфорт. Тази емоция не се отличава с бурна радост, а представлява тихо, устойчиво усещане за равновесие, стабилност и яснота. За Епикур това е безметежност на душата, а Демокрит, Епикур и Лукреций смятат, че тя се постига чрез познание за света и освобождаване от страха. Скептиците вярват, че въздържането от категорични съждения по дадена тема води до атараксия, а стоиците са на мнение, че тя представлява състояние на невъзмутимост спрямо радостта и тъгата.
Лиминалност - усещането, че човек се намира „между две версии на себе си“
Снимка: Pixabay
След раздяла, преместване или значителна житейска промяна мнозина изпитват усещането, че вече не разпознават предишния си живот, но все още не знаят как ще изглежда следващият. Това състояние се нарича лиминалност - преходен период, в който човек сякаш е застинал между два етапа от своето съществуване. В него човек вече не е същият, който е бил преди, но все още не е и този, който предстои да стане. Подобно състояние често носи несигурност и усещане, че всичко е в процес на промяна и преизграждане. Въпреки това лиминалността нерядко съпътства най-важните лични трансформации - именно в този междинен момент постепенно започва да се оформя нова версия на самите нас. Концепцията е въведена в началото на ХХ век от фолклориста Арнолд ван Генеп и по-късно доразвита от британския културен антрополог Виктор Търнър. Впоследствие идеите на Карл Густав Юнг също са свързвани с лиминалността, като неговият терапевтичен подход често е описван като форма на „перманентна лиминалност“ - състояние на продължителна вътрешна трансформация, при което човек не се завръща напълно към предишната си психологическа структура.
Vorfreude - радостта от очакването на нещо хубаво
Снимка: iStock
Да планираш пътуване седмици предварително. Да броиш дните до празник или важно събитие. Да изпитваш вълнение само при мисълта за това, което предстои. Немците имат специална дума за това чувство - „vorfreude“. Терминът описва радостта, която изпитваме още преди щастливото събитие да се е случило, само от неговото очакване. Понякога именно това очакване носи почти толкова щастие, колкото и самият момент. Според проучване от 2017 г., публикувано в Frontiers in Psychology, очакването на положителни събития активира медиалната префронтална кора - област от мозъка, свързана с усещането за благополучие. Психотерапевтът Таня Тейлър отбелязва пред The Guardian, че оптимистично настроените хора се справят по-лесно с непредвиден стрес и се възстановяват по-бързо след трудни ситуации. „Vorfreude“ напомня, че щастието невинаги се крие само в самите събития, а и в надеждата и очакването, които ги предшестват. „Някои изследвания показват, че планирането на почивка може да ви направи по-щастливи от самата почивка“, казва д-р Софи Морт, клиничен психолог и експерт по психично здравe. „Това ме промени от спонтанен човек от типа „О, ще го оставя за последния момент и ще резервирам точно преди да замина“ до човек, който отделя време, за да размисли къде искам да отида, защо искам да отида там и как би могло да бъде, когато стигна там.“
Когато дадем име на определена емоция, често започваме да я разбираме по-добре. Акедия, лимеранс, атараксия, лиминалност или vorfreude описват вътрешни състояния, през които мнозина преминават, без да могат ясно да ги обяснят. Понякога самото осъзнаване, че тези чувства имат име и са познати и на други хора, е достатъчно, за да се почувстваме по-разбрани, по-свързани и малко по-малко сами.
