Учени са създали контактни лещи, които позволяват инфрачервено зрение както при хора, така и при мишки, като преобразуват инфрачервената светлина във видима, съобщи bTV.
За разлика от очилата за нощно виждане, които използват батерии и специална техника, новите инфрачервени контактни лещи не се нуждаят от външен източник на енергия. Те са прозрачни, така че човек може да вижда едновременно нормалната (видима) светлина и инфрачервената. Според проучване, публикувано в списание Cell, по време на тестове е установено, че инфрачервеното зрение работи дори когато хората са със затворени очи.
Снимка: La Dépêche
„Този материал може да намери приложение в области като сигурност, спасителни мисии, криптиране или борба с фалшифицирането.“, казва старшият автор Тиен Сюе, невролог в Китайския университет за наука и технологии.
Технологията на контактните лещи използва наночастици, които абсорбират инфрачервена светлина и я преобразуват в дължини на вълните,
видими за човешкото око. Тези наночастици позволяват улавянето на „близка инфрачервена светлина“ – точно отвъд границата на това, което хората обикновено могат да виждат.
За да създаде контактните лещи, екипът е комбинирал наночастиците с гъвкави, нетоксични полимери, които се използват в стандартните меки контактни лещи. След като доказали, че лещите са безопасни за носене, те тествали тяхната функция както при хора, така и при мишки.
Установили, че гризачите, носещи контактните лещи, проявяват както поведенчески, така и физиологични реакции, които показват, че могат да виждат инфрачервени дължини на вълните.
При хората инфрачервените контактни лещи позволили на участниците точно да разпознават мигащи сигнали, подобни на морзов код, както и да определят посоката, от която идва инфрачервената светлина.
Допълнителна настройка на контактните лещи позволява на потребителите да разграничават различните спектри на инфрачервената светлина, като проектират наночастиците, за да възприемат различни цветовете на различните дължини на инфрачервените вълни.
„Например, чрез преобразуване на червената видима светлина в зелена, тази технология би могла да помогне на хора с далтонизъм“, обяснява Сюе.
Тъй като контактните лещи се поставят директно върху окото, те имат ограничена способност да улавят фини детайли. Затова водещият екип на изследването е разработил и система от стъкла, използваща същата технология с наночастици, която е позволила на участниците да възприемат инфрачервена информация с по-висока резолюция.
На този етап контактните лещи могат да регистрират единствено инфрачервена светлина, излъчвана от LED източник. Учените обаче се стремят да подобрят чувствителността на наночастиците, за да могат да откриват и по-ниски нива на този тип лъчение.
