Конклавът за избор на 267-ия папа ще започне на 7 май - след приключването на молитвата за вечното упокоение на покойния папа Франциск. Терминът конклав идва от латинската фраза cum clave, която означава „с ключ“. Избирането на папа претърпява значителна еволюция от времето на ранната църква, а правилата на тази процедура са кодифицирани едва в началото на XX век.
Ранна история
Ранната история на папските избори остава неясна. Има някои доказателства, че първите папи, включително Свети Петър,
сами са назначавали своите наследници.
Тази практика очевидно не е успяла да получи подкрепа. Понякога изборите били оспорвани или нарушавани. Още през 217 г. настъпва схизма и са избрани съперничещи си папи или антипапи.
След като римският император Константин узаконява християнството в началото на IV в., той играе важна роля в изборите - често ръководи процеса, а понякога и налага кандидат. Два века по-късно франкските крале Каролинги, най-висшата сила в латинското християнство, заместват византийския император като светска власт, която получава официално уведомление за резултатите от папските избори. Впоследствие западните владетели си присвояват правата и привилегиите, придобити от Юстиниан и неговите наследници. През X и XI в. папите са назначени съответно от Отон I и Хенрих III.
Трансформацията на процеса на избора на папа
Снимка: Reuters
През XI в., когато цялата църква претърпява реформа, системата за избор на папата е променена. През 1059 г. папа Николай II (1059-61г.) издава декрет, с който реформира процедурата по избора, като ограничава ролята на императора. Изборът трябвало да се извършва от кардиналите епископи със съгласието на кардиналите свещеници и дякони и с одобрението на народа. Въпреки тези реформи папските решения през XII в. продължават да бъдат бурни. През 30-те, 60-те и 70-те години на ХIХ в. настъпват схизми, тъй като
спорните гласувания водят до ръкополагането на папи и антипапи.
Третият латерански събор (1179 г.) превръща всички кардинали в електори и изисква мнозинство от две трети за вземане на решение за избора.
Въпреки това все още има злоупотреби. Когато кардиналите не успяват да изберат папа повече от две години след смъртта на Климент IV (1265-68г.), местният магистрат затваря избирателите в епископския дворец,
премахва покрива и им позволява само хляб и вода,
докато изберат Григорий X (1271-76г.). На втория Лионски събор през 1274 г. той обнародва конституция, която призовава кардиналите да се събират на закрит конклав и налага строги правила, които да ръководят избора.
Кодифициране на правилата за конклав
Снимка: Toby Melville/POOL/AFP/Getty Images
През XVI и XVII в. избирателните правила са допълнително регулирани. Пий IV (1559-1565 г.) кодифицира всички закони за конклава, които са били обнародвани от времето на Григорий X, а Григорий XVI издава законодателство, в което подробно се уточнява процедурата.
През XVII в. църквата мълчаливо приема правото на вето или на
изключване при избора на папа от страна на католическите крале в Европа.
Обикновено кардиналът, натоварен с тази мисия от правителството на своята родина, уведомявал конклава за недопустимостта на определени кандидати за папа. Кралското право на изключване предотвратява избирането на различни кардинали на папския престол през 1721, 1730, 1758 и 1830 г. Правото е упражнено за последен път през 1903 г., когато Австрия блокира избора на кардинал Мариано Рампола, изиграл значителна роля в либерализирането на църквата при Лъв XIII (1878-1903). Тогава конклавът избира кардинал Джузепе Сарто, който като Пий X (1903-14) заплашва да отлъчи от църквата всеки кардинал, който приеме мисията да предложи вето на кандидат за папа.
Различни папи през XVIII и XIX в. издават декрети, които осигуряват гъвкавост по отношение на секвестирането на кардиналите и които отговарят на възможността за намеса на светските власти.
Конституцията на Пий XII (1939-58) (8 декември 1945 г.) въвежда изменения и увеличава необходимото мнозинство за избор на папа на две трети плюс един. Павел VI (1963-78 г.) разпорежда, че
кардиналите, които са на 80 и повече години, не могат да гласуват.
Той също така ограничава броя на кардиналите с право на глас до 120. Йоан Павел II (1978-2005 г.) издава още няколко директиви, като по-специално обявява, че след 30 гласувания традиционното изискване за мнозинство от две трети може (по преценка на кардиналите) да бъде заменено с избор с обикновено мнозинство. През 2007 г. Бенедикт XVI (2005-2013 г.) възстановява традиционната практика, като обявява, че за валидното избиране на нов папа е необходимо мнозинство от две трети.
Процедура по избиране на папа
Снимка: CNS photo/Vatican Media
При прекратяване на управлението на папата, независимо дали поради смърт или оставка, кардиналът камерлинг (шамбелан), личният представител на Свещената колегия на кардиналите в управлението на църквата, се настанява във Ватиканския дворец. Ако папата е починал, кардиналът удостоверява смъртта чрез древен и сложен ритуал. По традиция той леко
потупва главата на папата със сребърно чукче, докато извиква три пъти кръщелното му име.
След като не получи отговор, той обявява смъртта на папата. В случая с Йоан Павел II за потвърждаване на смъртта се използва електрокардиограма, а ритуалът със сребърното чукче вече не се провежда.
Въпреки че изборът за папа е пожизнен, в редки случаи управлението на папата се прекратява по време на неговия живот, както става с оставките на Григорий XII през 1415 г. и Бенедикт XVI през 2013 г.
След потвърждаване на овакантяването на папския пост, кардиналът камерлинг организира счупването на Рибарския пръстен и оловния папски печат (була), което символизира края на папската власт.
Ритуалът е бил необходим в миналото, за да се предотвратят фалшификациите.
По традиция тези предмети са били унищожавани с чук. След абдикацията на Бенедикт XVI обаче пръстенът на папата просто е бил надраскан с дълбок кръст.
Погребение на папата
Снимка: Getty/Vatican Pool - Corbis/Corbis
От прекратяването на управлението на папата до началото на папския конклав във Ватиканския дворец кардиналите се срещат всяка сутрин, за да обсъдят текущите въпроси. Погребението на папата обикновено се провежда четири до шест дни след смъртта му. По традиция тялото му се облича в червени регалии и
се погребва в три вложени ковчега, изработени съответно от кипарис, цинк и бряст.
Тези приготовления са опростени в инструкциите на папа Франциск (2013-25 г.) за неговото погребение. Той желае да бъде положен в един дървен ковчег, облицован с цинк. Повечето папи се погребват в базиликата „Свети Петър“, но доскорошният глава на Римокатолическата църква ще почива в папската базилика „Санта Мария Маджоре“ в Рим.
След погребението на папата кардиналите обявяват в Рим деветдневен траур.
Подготовка на конклава
Снимка: CNS photo/Vatican Media
Конклавът обикновено започва 15 до 20 дни след смъртта на папата. Вътрешността на зоната на конклава в двореца преди е била разделена на малки апартаменти (cellae), по един за всеки кардинал, разпределени чрез жребий. Сега кардиналите пребивават в Domus Sanctae Marthae - сграда, подобна на хотел, построена за гостуващи духовници по време на управлението на Йоан Павел II.
Предприети са строги мерки за сигурност, за да се гарантира тайната на процедурата. Кардиналът камерлинг запечатва апартамента на папата. Районът на папския конклав също е затворен за времето на събирането.
В него могат да влизат само кардиналите
и техните секретари, церемониалмайсторите, някои други църковни служители със специфични задължения, свързани с избора, лекарите и обслужващият персонал. Освен това на кардиналите е забранен достъпът до всички новинарски медии и им е строго забранено да използват телефони или лични компютри.Те са длъжни да положат клетва за секретност, когато влизат в Сикстинската капела, където се провежда гласуването.
Процес на избор и пушек
Снимка: Jerry Lampen / Reuters file
Кардиналите гласуват тайно, докато не бъде избран един кандидат. В първия ден на папския конклав се провежда едно гласуване, а
във всеки следващ - по четири, две сутринта и две следобед.
По време на всяко гласуване кардиналите-избиратели вписват името на избрания от тях човек в индивидуалните си бюлетини. Те се събират и преброяват в сложен процес, в който участват трима „проверители“. След това бюлетините се нанизват на игла и по този начин всички те се съхраняват заедно за сигурност. Останалите гласоподаватели също записват всяко име, както е обявено. След това гласовете се преброяват.
Веднага след преброяването бюлетините и всички свързани с тях бележки се изгарят в печка в параклиса. Цветът на дима, преминаващ от тръба през покрива, дава възможност на тълпата, събрала се на площад „Свети Петър“, да разбере как е преминало гласуването. Когато никой от кандидатите не е получил необходимото мнозинство, димът е черен. Ако е избран нов папа, димът е бял.
Първоначално мократа и сухата слама се смесват с бюлетините, за да се получи черният или белият дим.
Днес обаче се използват химикали, за да се осигури правилният цвят. Въпреки това, различаването на цвета на дима понякога може да бъде трудно. Един от най-известните случаи на такава трудност е този след избора на Йоан Павел II през 1978 г., което води до последващи реформи в процеса. През 2005 г. камбаните на базиликата „Свети Петър“ за първи път звучат, за да потвърдят, че димът е бял и че новият папа е избран.
Встъпване в длъжност - „Имаме папа“
Когато едно лице получи необходимото мнозинство, деканът на кардиналите официално го пита дали приема избора си и какво име желае да приеме. След като той се съгласи, новината се съобщава на събралото се население. Старшият кардинал дякон се появява на централния балкон във фасадата на „Свети Петър“ и обявява: „Habemus papam“ („Имаме папа“).
Скоро след това новият папа, облечен в папски одежди, се появява на същия балкон и дава първата си благословия на тълпата. Конклавът приключва, когато новият папа го разпусне. По традиция встъпването в длъжност на новия папа се извършва няколко дни по-късно, като денят е определен от самия глава на Римокатолическата църква.
