Нов курс по космическа архитектура в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) подготвя студентите за предизвикателствата на бъдещото строителство извън Земята. Сред темите са изграждането на лунни селища, използването на микроводорасли за производство на кислород и прилагането на космически технологии в земни условия, пише БНР.
За новата образователна инициатива, възможностите за изграждане на човешки бази на Луната и Марс и значението на космическите изследвания разказа пред БНР д-р Светослав Александров от Института по физиология на растенията и генетика към БАН. По думите му космическата архитектура изисква различен подход към проектирането, тъй като условията и ограниченията извън Земята променят представите за практичност.
„Оказва се, че в космонавтиката правилата са други, ограниченията са други и всъщност това, което на Земята ни се струва непрактично, в Космоса може да се покаже доста практично“,
обясни Александров. Като пример той посочи микроводораслите, които могат да имат важна роля в поддържането на живота при бъдещи космически мисии. Освен че усвояват слънчевата енергия, те могат да произвеждат кислород, необходим за дишането на астронавтите и бъдещите обитатели на лунни и марсиански бази.
Една от основните задачи на съвременната космонавтика е разработването на биорегенеративни животоподдържащи системи със затворен цикъл. При тях ресурсите се използват повторно, отпадъците се преработват, а материалите се връщат обратно в системата.
Курсът по космическа архитектура включва и практически занимания.
Студентите се запознават с възможностите за участие в проекти на НАСА, с регистрацията в специализирани платформи и с инструментите за работа по космически изследвания. Особено внимание се отделя на картографирането на лунната повърхност – важна предварителна стъпка, преди да започне проектирането и изграждането на каквито и да било съоръжения.
„Научих студентите как могат да се включат в проекти на НАСА, как да се регистрират в сайтовете, как да се свързват с екипите, как да си служат с инструментите, за да могат да извършват картография на повърхността на Луната, защото преди да пристъпим към строежа на каквато и да е база, на каквито и да е сгради, трябва да има картография“, разказа д-р Александров.
В разговора беше засегнат въпросът защо човечеството трябва да инвестира в космически изследвания, докато на Земята продължават да съществуват сериозни проблеми. Според Александров противопоставянето между двете е фалшива дилема. „Ние никога не сме били изправени пред дилемата дали трябва да решаваме земните проблеми, или да ходим в Космоса“, коментира той.
По думите му разполагаме с ресурси и за двете направления, а предизвикателството е те да бъдат използвани ефективно.
Новият курс по космическа архитектура отваря възможност пред студентите да погледнат на архитектурата отвъд познатите земни условия и да се запознаят с технологиите, които могат да бъдат част от бъдещото човешко присъствие на Луната и Марс.
