Красивите меланхолични балади на Крис Айзък, в които рокабилито от 50-те години среща класическите поп мелодии, му печелят поколения почитатели по целия свят. През последните четири десетилетия той е издал 13 студийни албума заедно със своята група „Silvertone“ и е получил няколко номинации за наградите „Грами“. Големият пробив в кариерата му идва с песента „Wicked Game“, част от третия му албум „Heart Shaped World“ (1989). Това парче със своя въздействащ черно-бял видеоклип на плажа, удостоен с две награди MTV Video Music Awards, е използвано в редица филми, телевизионни сериали и реклами, а кавър версиите ѝ в интернет пространството днес са буквално неизброими. Преди близо 10 години списание Dazed дори поставя въпроса дали това не е най-влиятелната любовна песен в съвременната музика.
„Спомням си, че написах „Wicked Game“ и си помислих: 'Последното нещо, от което вероятно се нуждаем, е още една балада.'
Почитателите ми тогава ми казваха: „Ти си добър певец на балади, но пиши повече рокендрол неща.“ Записахме я и тя се получи така, сякаш имаше свой собствен живот. Първоначално не я въртяха по радиото, но впоследствие забелязах, че навсякъде, където свирехме, тя предизвикваше море от аплодисменти.“ – споделя американският певец и текстописец в интервю за Steve Pafford.
След по-малко от две седмици, дни преди да навърши 70 години, Крис Айзък пристига за първи път в България по покана на Festeam, за да ни запознае отблизо с творчеството си, изпълнено с елегантност, ретро звучене и сурова емоция. Последни билети можете да откриете ТУК. А сега, докато тръпнете в очакване 22 юни да чуете за първи път на живо „Wicked Game“, ви разкриваме още интересни факти за емблематичната песен и за живота на американския музикант.
Пише песни от 12-годишен
Крис Айзък проявява интерес към музиката от малък. Той получава първата си китара още като тийнейджър и започва да пише текстове още тогава. Един от братята му, Ник, го учи да свири, като двамата като двамата редовно свирят заедно пред своите родители. „В момента пиша песни по същия начин, както когато бях на дванадесет години. Започвам да пея, измислям няколко думи и история и продължавам да композирам. Преработвам слабите части и шлифовам добрите, надявайки се, че когато приключа, ще имам нещо, което ми харесва.
Спомням си, когато бях дете, си дадох всичките спестявания, за да си купя касетофон.
Всичките ми приятели си мислеха, че съм луд, че не съм си взел футболна топка. Излязох от магазина с касетофона и те казаха: „Какво ще правиш с това?“, а аз отговорих: „Мога да пиша песни на него!“. Все още пазя този касетофон и малкия микрофон към него. В много отношения аз все още съм същият борещ се автор на песни, който бях на дванадесет – търсещ мелодия, която да ме трогне, и опитващ се да накарам третия куплет да се римува.“ – споделя изпълнителят в интервю за No Depression.
Музиката като кино
След като завършва гимназия в родния си град Стоктън, Калифорния с пълно отличие, той се прехвърля в местен колеж, а по-късно е приет в Университета на Пасифика. Там завършва бакалавърска степен по английски език, както и киноизкуство, което по-късно оказва влияние върху музикалния му подход. „Когато създавам песен, хората често ме питат дали първо пиша текста или мелодията. При мен обикновено първо идва образът. Седя с китарата, свиря нещо, но в съзнанието си виждам картина – не клип за телевизия, а по-скоро филм. И когато можеш да видиш това, за което пишеш, става много по-лесно да го напишеш.“ – казва Айзък в интервю за bTV. Айзък споделя още, че сред най-големите му вдъхновения са творчеството на Елвис Пресли и The Beatles, а влиянията му рядко идват от музиката, която е популярна в момента. „Опитвам се просто да пиша песни, които са истории от живота ми, и искам да имат хубава мелодия и енергия. Не обичам музиката да приспива“, допълва той.
„Wicked Game“ в едно телефонно обаждане
Въпреки че често се възприема като балада за несподелена любов, Крис Айзък споделя в множество интервюта, че „Wicked Game“ е вдъхновена от телефонно обаждане с жена, която му предлага да излязат на среща. По думите му песента разказва за това какво се случва, когато човек изпитва силно привличане към хора, които не са непременно подходящи за него. Той пише текста на песента на един дъх, веднага след края на телефонния разговор.
„Никога не знам кое ще бъде голям хит или не.
Хората винаги питат: „Каква е идеята ти за този албум?“ Много е просто. Пиша 40 песни. Избирам най-добрите 12 или 15 от тях. И след това най-добрите 12 влизат в албума. Винаги се опитваш просто да го направиш по-добър. Спомням си, че бях в Европа веднага след като заснехме видеото с Хелена Кристенсен. Знаех, че е хит, когато вървях по коридора на хотела и чувах от стая в стая: „Светът беше в пламъци…“ - казва музикантът пред stevepafford.
Актьорската кариера и работата му с Дейвид Линч
Малко известно е, че Айзък има и актьорска кариера зад гърба си. Едно от най-запомнящите се негови превъплъщения е в пълнометражния филм на Дейвид Линч „Туин Пийкс: Огън, следвай ме“ (1992). Всъщност големият режисьор забелязва таланта му много преди да го покани да участва в негов кинопроект като актьор. Той включва две песни от дебютния албум на Айзък, записан съвместно с групата „Silvertone“, в шедьовъра си „Синьо кадифе“ (1986), а по-късно заснема и първия видеоклип към „Wicked Game“, а инструментална версия на песента използва в романтичния му трилър „Wild at Heart“, който печели „Златна палма“ на Филмовия фестивал в Кан през 1990 г.
„Дейвид беше един от малкото хора, за които бих казал, че е гений, а аз не употребявам често тази дума.
Той наистина беше добър човек. Много мил. Хората винаги ме питат дали е бил страшен или странен, защото според тях филмите му са такива. Но в живота беше много благ човек. Едно от нещата, които казваше, беше: „Всеки ден всички ние имаме стотици моменти на творчески импулс. Разликата между хората, които създават нещо, и тези, които не го правят, е, че повечето хора потискат този импулс.“ Свикнали са да го спират. Отиват да пуснат телевизора. Захващат се с нещо друго. А той предлагаше: „Започни с това да имаш тефтер. Записвай си идеите. Започни да ги улавяш.“ Това беше реален, практичен съвет. Той беше светла личност.“ - споделя Айзък пред bTV.
Крис участва още в „Малкият Буда“ на Бернардо Бертолучи, където си партнира с Бриджит Фонда и Киану Рийвс, както и в носителя на пет награди „Оскар“ филм на Джонатан Деми „Мълчанието на агнетата“. През 1996 г. Айзък гостува и в специален епизод на ситкома „Приятели“, а по-късно се появява в минисериала на HBO „От Земята до Луната“ в ролята на астронавта Ед Уайт - първият американец, извършил разходка в открития космос, който загива при пожара на „Аполо 1“.
Има собствено шоу
От март 2001 г. до март 2004 г. популярният изпълнител участва в собственото си телевизионно шоу „Шоуто на Крис Айзък“. То се излъчва в Съединените щати по кабелната телевизионна мрежа Showtime. В този ситком за възрастни Айзък и неговата група играят самите себе си, а сюжетите на епизодите са базирани на измислени истории от света зад кулисите на рок звездата от съседната къща. „Винаги съм искал да бъда просто автор на песни и винаги съм писал песни. Но хората са ме питали: „Ако животът ти е наистина нещастен, не става ли от това добра песен?“. Не, не си струва! Ако можех да бъда щастлив и да не пиша песни, бих избрал щастието“, казва Айзък пред bTV.
