Природата бавно се събужда в цялата си прелест, носейки истинска наслада за душите и очите ни. Красотата ѝ има притегателна сила, която ни подтиква да излезем навън и да черпим с пълни шепи вдъхновение от заобикалящия ни свят. Чудите се накъде да потеглите за глътка свеж въздух и задоволителна доза слънчеви лъчи? България предлага плеяда от зашеметяващи градини, които си заслужава да бъдат посетени. От морския чар на Балчик до столичния уют на София, от крайбрежната свежест на Варна до спокойствието на петричкото село Долене - заповядайте на едно пътешествие с нас сред ароматни цветя и буйна зеленина.
Долене
Снимка: село Долене/ официален сайт
Можете да откриете това малко кътче от рая на 20 км. от Петрич, в посока Северна Македония – по южните склонове на планина Огражден. Местността Маркеве, която се намира на територията на днешната забележителност, носи името на най-богатата фамилия живеела някога по тези земи. Маркевци натрупват богатството си чрез търговия на ценни и нишови стоки като коприна и цветя, които се представят по време на Доленския панаир с огромен успех. Те започват за първи път да аранжират дворовете си с цветя, за да се отличат от останалите и да заявят по-висок статут в обществото.
Днес на място може да откриете масивни части от къщата на Маркевци, останки от помещения за съхранение на буби, битов разсадник и основи на други чорбаджийски къщи.
- Галерия на билките (Средорек) - стар духовен и енергиен център
В миналото на това свещено място се изгражда първата черква в селото, разказват хората, възродили селото, в официалния му уебсайт. Тя била дом на мистична икона с непознат произход и силна лечебна сила.
- Папрата - емблематична местност, квартал на земеделци и животновъди
Хората, живеели тук, са известни с вкуса на млечните си продукти и начина на производството им. Внедрили специфична технология на пренос на мляко по глинени тръби (маджии), които започвали от високо планинските пасища и стигали до този квартал. Ако се разходите в района, ще можете да откриете останки от терасовидните градини с подпорните им стени, основи от битови помещения за съхранение на земеделска продукция и мляко.
Евксиноград
Снимка: Олег Попов/ Investor Media
За оформянето на парка от 800 дка през 1888 г. княз Фердинанд I привлича френски паркостроители, пише visit.varna.bg. Проектът им включва рядка колекция от дървета – от черен дъб до атлантически кедър, които са единствени видове на Балканския полуостров. По оголените и каменисти места е нанесена плодородна почва, взета предимно от поречието на река Камчия. Североизточно от дворцовата сграда са изградени оранжерии за презимуване на палмите и за производство на цветя. В тях и в декоративния разсадник се отглеждат над 500 вида цветя и над 200 вида фиданки. В парка се разграничават няколко зони: централна (с двореца), гръцка градина, английска градина, крайречна, плажна и производствено-стопанска.
Ботаническа градина, Балчик
Снимка: БГНЕС
Университетска Ботаническа градина в Балчик е създадена през 1955 г. от акад. проф. Даки Йорданов, ректор на СУ „Св. Климент Охридски” за периода 1956-1962 г. Днес тя се простира на площ от 194 дка и разполага с растителни колекции с над 4900 вида, които се увеличават непрекъснато.
Най-голяма забележителност на територията ѝ вероятно е постоянната експозиция от кактуси и сукуленти. Значителен интерес у гостите, жителите на града и експертите предизвикат и наличните екзотични видове. Такива са древното гинко, метасеквоята, бонбоненото и каучуковото дърво, каменния дъб, както и едроцветната вечнозелена магнолия.
Двореца „Врана”
Снимка: Дворец „Врана”/ Официален сайт
Паркът на двореца „Врана” е неизменна част от царското имение. До ден днешен той буди изключителен интерес като „творба” с високи качества и сложни етапи на развитие и устройство. Заема площ от 968 декара незастроена площ, а целият парк с наличните сгради е 993 декара.
Благодарение на усилията на княз Фердинанд и цар Борис III, паркът разполага с впечатляващо растително разнообразие. В него могат да бъдат разгледани 821 вида, отнесени към 435 рода и 118 семейства.
