Повечето деца имат възможност да експериментират с различни форми на творчество, било то оцветяване, рисуване с пръсти или изкуство с макарони. Не се очаква извънредeн талант, но в някои редки случаи може да се прояви вродена способност, която надхвърля обичайните умения на юношеската креативност. Известни като „деца чудо“ или „детски гении“, тези младежи допринасят за дадена област на нивото на възрастен експерт. Макар че в историята са документирани само няколко случая на деца чудо в изкуството, много уважавани художници са започнали да проявяват огромен талант и интелект още в младостта си. Също така си заслужава да се отбележи, че много деца през вековете вероятно са проявявали уменията на деца чудо, но никога не са успели да се възползват от тях или дори да ги документират поради обществени ограничения.
Детският гений винаги е бил интригуваща тема.
Зад всеки повод за възхищение от ранния талант на младежите и невръстните деца стоят и опасения: дали не ги експлоатират? Постиженията им истински ли са, или са подпомогнати от възрастни? Дали не ни мамят? Дали ще станат пълноценни хора с добре развити социални умения и здравословно отношение към неуспеха, когато пораснат?
Ако следваме примерите от историята, следва да заключим, че младите артисти могат да израснат и да се превърнат във възрастни артисти с феноменална слава. От кралско покровителство до обучение у дома, тези пет примера за деца-чудо в историята дават интригуващ поглед върху това защо винаги сме били толкова очаровани от идеята за таланта на младите.
Пабло Пикасо, 1881–1973
Снимка: Herbert List
Трудно е да погледнем към Пикасо през друга призма, освен тази на неговото забележително късно творчество, но, както може очаквате, той е бил сериозен ранен талант в изкуството – един от най-удивителните в историята. Преди кубизма и „Госпожиците от Авиньон“ той си спечелва репутация в Малага, Испания, като момчето, което „рисува преди да може да говори“. Според слухове на 13-годишна възраст вече превъзхождал баща си, учител по изкуство, което накара силно изненадания родител да отстъпи всичките си художествени материали на малкия си син. Приет е в Училището за изящни изкуства в Барселона на 14-годишна възраст благодарение на едно изключително портфолио, което според слуховете е завършил само за един ден. Случаят с Пикасо всъщност често се използва, за да се покаже, че детските гении в изкуството могат наистина да имат дълготрайна и влиятелна кариера, а не просто да бъдат новост или мимолетна сензация.
Уанг Ксименг, 1096–1119
Снимка: Tang Heritage
Уанг Ксиименг е автор на едно от най-известните произведения на изкуството в китайската история: прекрасният свитък „A Thousand Li Of Rivers & Mountains“, който е дълъг почти 12 метра и е изработен от коприна. Самият живот на автора е не по-малко необикновен; класиката е нарисувана, когато той е бил едва на 18 години, тийнейджър от династията Сун, а талантът му очевидно е бил насърчен от самия император, който е бил любител на живописта. Въпреки това се знае много малко за живота на Уанг извън създаването на произведението и факта, че този преждевременно развит художник е починал на 23-годишна възраст. Самата картина в момента е изложена в цялата си дължина, но изкуствоведите твърдят, че тя трябва да се разгръща отдясно наляво, постепенно, за да се постигне пълният ѝ ефект.
Албрехт Дюрер
Снимка: Alte Pinakothek, München
Уважаван художник, гравьор и теоретик, Албрехт Дюрер е водеща фигура на Северния Ренесанс, пише Art & Object. Въпреки че в началото е бил чирак в златарската работилница на баща си, присъщите му художествени способности, са неоспорими. На петнадесет години той започва да учи в ателието на Михаел Волгемут и от този момент нататък творчеството на Дюрер поставя стандартите за съвършенство. То съдържа някои от най-влиятелните и разпознаваеми произведения от този период, включително „Четиримата конници на Апокалипсиса“, „Молещи се ръце“, „Меланхолия I“ и „Свети Йероним в кабинета си“.
Аугуста Савидж
Снимка: New-York Historical Society
Аугуста Савидж е пионерка в изкуството от епохата на Харлемския ренесанс, активистка и педагог. Макар да не се смята за „чудо-дете“ в традиционния смисъл, ранните години на Савидж са белязани от нейната вродена страст към изкуството и скулптурата. Въпреки откровеното неодобрение на баща си, както и сексизма и системния расизъм на онова време, тя се посвещава на кариерата си на художничка и впоследствие се превръща в изтъкната скулпторка на портрети и защитничка на чернокожите младежи в изкуствата. През 30-те години на XX век Савидж открива собствено ателие в Харлем, става първият афроамерикански член на Националната асоциация на жените художнички и скулпторки и е назначена за първи директор на Харлемския общностен център за изкуства. Освен това град Ню Йорк поръчва на Савидж произведение за Световното изложение през 1939 г.
Роза Боньор
Снимка: Metropolitan Museum of Art, New York City
Оформена от буйното си детство, Боньор намира утеха и страст в изобразяването на природата. Започвайки обучението си в ателието на баща си на дванадесетгодишна възраст, тя премина през етапите на копиране на изображения от учебници по рисуване, след това на картини от Лувъра, а накрая се насочва към изучаване на анатомия и остеология, за да усъвършенства реализма в творбите си. През 1849 г. монументалната картина на художничката „Оран в Ниверн“ печели първа награда на Парижкия салон. Боньор също така надхвърля социалните норми и конструкции, като носи мъжки дрехи – с разрешение от правителството, пуши пури, има къса коса и споделя живота си с две дългогодишни партньорки – Натали Микас (1824–1889) и Анна Клумпе (1856–1942).
Анжелика Кауфман, 1741–1807
Снимка: schloss-tettnang.de
Ако сте били член на европейската аристокрация през XVIII и началото на XIX век, е било задължително да си поръчате портрет от едно от най-големите художествени чудеса на епохата: Анжелика Кауфман. Родена в Швейцария, тя бързо се прославя като художествено чудо и още в ранните си тийнейджърски години рисува портрети на епископи. Тя прави истинско впечатление като потенциална портретистка на елита, когато на 13 години херцогът на Модена в Италия я моли да нарисува съпругата му и остава толкова доволен от резултата, че дава тласък на популярността ѝ сред аристокрацията. Да бъдеш нарисуван от Кауфман се превръща в знак за висок социален статус, отбелязва Bustle.
По-късно животът ѝ също не е бил по-малко забележителен: тя прекарва цялата си артистична кариера, спонсорирана от кралски семейства из цяла Европа. Стават и една от само двете жени-учредителки на Кралската академия, най-престижното британско художествено дружество.
Съвременници
Акиане, 1994-
Снимка: Akiane Kramarik/ Facebook
Акиане, за която обикновено се говори без фамилията ѝ (Крамарик), вероятно е най-известното от детските чудеса, появили се в съвременния свят. Част от причината за това е, че нейното рисуване и творчество, започнали на 4-годишна възраст, са изключително религиозни, основани на „видения“, които я подтикват да създаде творби като „Принцът на мира“ – изключително детайлна картина на Исус. Това кара американската християнска общност да я приеме за своя, а атеистичните ѝ родители да се обърнат към вярата.
Киърън Уилямсън, 1994-
Снимка:
Британското чудо-дете Киърън Уилямсън за първи път се появи в новините на 6-годишна възраст през 2010 г., когато картините от първата му изложба се изчерпват за минути и счупват рекорди по продажби. Майка му казва тогава пред BBC, че „ това е кошмар, голям етичен и правен кошмар“ - да пази Уилямсън от експлоатация и да му позволи да се наслаждава на детството си. Спряганият за „Мини-Моне“ от британската преса, е специалист в акварелите на селски пейзажи, има огромна популярност сред колекционерите и е изваден от училище, за да бъде обучаван у дома от родителите си, с цел да му се предоставят по-добри възможности в изкуството. Няколко години по-късно той става герой на документалния филм на BBC „The Making Of A Master“ – и всичко това на възрастта от едва 14 години.
