Представете си следното: 1 май в Ню Йорк. В ранни зори започва лудницата: „Цяла тълпа от жители на Готам се борят сред тенджери, тигани, картини и ролки килим“, според New York Times. С настъпването на деня всеки наемател в Ню Йорк, който не подновява договора си за наем, се премества в друг апартамент или къща. Този един ден в годината е бил ден за преместване за хиляди жители на Ню Йорк през 18-ти и 19-ти век, а в началото на 20-ти век
около един милион местни жители са сменяли жилищата си само за 24 часа.
Става дума за истински хаос.
Снимка: New York Public Library Digital Collection
Франсис Тролоуп, майка на Антъни Тролоуп и авторка на не особено ласкателната книга „Домашни нрави на американците“, публикувана през 1832 г., е преживяла първи май от първа ръка. „Градът... изглежда като че ли изпраща населението си да бяга от чума или като град, който се е предал при условие, че ще отнесе всичките си вещи и имущество... Повече от един от моите приятели в Ню Йорк са построили или купили къщи единствено за да избегнат това ежегодно неудобство“, пише тя.
Публикация на Нюйоркското историческо дружество, озаглавена „Кога Статуята на свободата позеленя?“, описва този ден като „ужас от безредици, спекулации с цените и паника“, който започнал няколко месеца по-рано, на 1 февруари, когато хазяите съобщили лошата новина за предвиденото увеличение на наемите. Ако наемателят и хазяинът не успеели да се споразумеят за наема, апартаментът се пускал на пазара и наемателите имали срок до 30 април да си намерят друго жилище.
И макар днес да не е 1 май, поглеждаме назад към тази особено интересно, но остаряла практика в Ню Йорк.
Обичай от колониалните времена – може би дори и от по-рано
Някои казват, че британският обичай да се празнува пролетният празник на 1 май е довел до практиката да се подписват договори за наем на 1 май в Ню Йорк. Но според Александър Гелфанд, който организира изложба на тема „Денят на преместването“, 1 май е бил избран, защото
тогава холандците са започнали своето първо пътуване към остров Манхатън.
Гелфанд казва, че на всеки 1 май, годишнина от първоначалното пътуване, „холандците повтаряли пътуването, напускайки домовете си и търсейки нов подслон“.
Снимка: Metropolitan Museum of Art
Каквото и да е било началото, от писмо, написано от жител на Манхатън в средата на 18 век, става ясно, че Денят на преместването е съществувал отдавна. Той пише на роднините си, молейки ги за прошка, че не им е писал по-рано – бил зает с преместването си от Бродуей на Хорс енд Карт Стрийт (където и да е било това). „Всички къщи тук се наемат според стар обичай от 1 май“, пише той. Той го нарича „стар обичай“ в средата на 18 век, което прави разумно да се предположи, че е съществувал още от предишния век.
Очевидци разказват за хаоса
Няколко „знаменитости“ от 1800-те години са споделили впечатленията си от Деня на преместването в дневниците или книгите си. В записка от 1 май в дневника, който е водил в продължение на 40 години, известният нюйоркски адвокат Джордж Темпълтън Стронг пише:
„Никога не съм виждал града в такова хаотично състояние.
Всяка къща сякаш се изсипва на улицата; всички тротоари са затрупани с бюра и легла, което напълно унищожава характера им на проходими места...“
От Тролоуп: „Богати мебели и овехтели мебели, каруци, вагони и колички, въжета, платнища и слама, пазачи, носачи и каруцари, бели, жълти и черни, заемат улиците от изток на запад, от север на юг...“
Един малко неочакван свидетел на лудницата на този ден е Дейви Крокет, който на 1 май се разхождал из града с приятел, за да види „подобренията и красивите къщи в новата част“. Когато се насочили към Бродуей, това, което видял, го разтревожило: изглеждало, сякаш „градът бяга от някаква ужасна беда“. Идеята не се харесала на суровия пионер: „Ще е нужно много, за да ме изкарате от моята дървена къща“.
Преместващите се са били повече от просто движещи се хора – те често са били рушащи хора
Снимка: City Metric
В началото на ритуала на Първи май преместващите се са фермери от Лонг Айлънд с каруци под наем. В крайна сметка тази работа се поема от каруцарите на града. Един от тях, Исак Лайон, който имал щанд на ъгъла на Бродуей и Хюстън Стрийт, написал за седмиците преди Деня на преместването: „През последните две седмици на април всяка година каруцарите започват да се държат малко по-важно и изглеждат и се държат по-значимо, отколкото по всяко друго време през годината.“
„За една класа този ден е време за радост – това е жътвата на каруцарите“, според Times. Семействата, които се преместват, рискуват да загубят част от вещите си или поне да ги повредят. „Диваните, които излизат в добро състояние, ще влязат повредени... винтовете на леглата ще се изгубят в суматохата и много от добрите мебели ще бъдат сериозно наранени в резултат на това.“
Друга статия в Times, написана почти 45 години по-късно, през 1919 г., изброява всички неща, за които всеки, който се премества, трябва да се тревожи. Едно от тях е „колко от мебелите ще стигнат до местоназначението си като мебели и колко като дърва за огрев“.
В Деня на преместването каруцарят можел да поиска каквато цена пожелае.
Много нюйоркчани трябвало да платят колкото седмичната си заплата, за да се преместят.
Въпреки че градските власти се опитвали да контролират цените, преместващите се не обръщали много внимание на правилата. В нощта преди това през 1890 г. в „Таймс“ са публикувани законните такси и са отправени предупреждения към читателите да сключат договор с превозвача: 2 долара за товар на каруца с един кон в радиус от две мили; 50 цента за всяка допълнителна миля; 50 цента за товарене и разтоварване на първия етаж и 25 цента за всеки допълнителен етаж.
Денят на преместването 1900 г.; Снимка: Detroit Photography
До 1905 г. денят на преместването претърпя промяна към по-добро и, според вестник „Таймс“ от същата година, той вече не е „живописното, хаотично и вълнуващо събитие, което е било в „добрите стари времена – съвременните методи са превърнали операцията в наука...“. В статията един от тогавашните магнати в областта на преместванията твърди, че „днес преместваме вещите на един човек с едно пътуване, освен ако той не притежава хотел, и поемаме всички рискове, както и отговорността за счупване или загуба...“
Не всички са мразели деня на преместването
Имало една група от населението, която харесвала Деня на преместването: децата, защото обикновено ги изваждали от училище за седмици, за да помагат с преместването.
Много училища в Ню Йорк обявили деня за празничен, за да може всеки да помогне с преместването.
В стихотворение за дете, което напомня на майка си да го събуди рано в деня на преместването, озаглавено „A May Day Madrigal“, детето казва: „Искам да видя килимите разкъсани на парчета от пода/ Искам да видя статуетките хвърлени през стъклената врата“.
Снимка: Getty Images
Денят на преместването приключва
Обичаят започва да изчезва в началото на 20 век, когато новите закони за наемите осигуряват по-голяма защита на наемателите и все повече жители на Манхатън се преместват в нови квартали в крайните райони.
Грег Йънг и Том Майърс от подкаста „The Bowery Boys” обясняват това по следния начин: „Метрото променя всичко, както и строителството на нови жилища в кварталите извън Манхатън“. Те цитират отдавна несъществуващия вестник „Evening World“: „Бързите транспортни средства позволиха на стотици хора да се преместят по-далеч, а собствениците на имоти в източната част казват, че имат повече свободни апартаменти от всякога. Поради това наемите са по-евтини и малцина са тези, които не могат да ги плащат“.
Снимка: New York Public Library Digital Collection
Според Гелфанд, Втората световна война слага край на Деня на преместването. Много от мъжете, които работят в сектора на преместванията, са били мобилизирани. Останалите предпочитат да работят в отбранителната промишленост.
На 1 май 1945 г. традицията приключва.
Можем да се опитаме да си представим как би изглеждал Манхатън през 2025 г., ако възстановим Деня на преместването. С една дума, „кошмар“.
Нимрод Шейнберг, вицепрезидент по продажбите на Oz Moving, казва по този повод: „Представете си колко препълнени биха били стълбищата, асансьорите и всички други евакуационни пътища... Нямаше да има достатъчно камиони и превозвачи, за да задоволят нуждите на всеки, който има нужда от преместване... цените на преместването щяха да бъдат астрономически високи... Необходимостта да се справим с такова огромно количество премествания би блокирала Ню Йорк“, казва той.
Звучи малко като 18-ти век.
